източник: „24 часа“, автор: Тони Маскръчка
Наказателният кодекс на войводите е събрал в 18 точки всички важни престъпления
Бой с тояги – това е най-честото наказание още в зората на войводската организация в Пиринския край. То е емблематично за наказателното преследване, което от ВМРО са прилагали преди век към провинилите се.
Сведенията, с които историци разполагат, показват, че давал резултат. Боят с тояги е официализиран в едно окръжно на Тодор Александров.
В 18 точки са
събрани всички
най-важни
престъпления
и наказанията за тях. Това показва своеобразният наказателен кодекс на ВМРО. Всъщност това е окръжно № 360 от 10 февруари 1923 г. от Централния комитет на ВМРО, подписано от легендарния лидер Тодор Александров.
„Съществуват основателни твърдения, че документът е подготвен от Иван Михайлов, който по това време е бил студент по право в Юридическия факултет на Софийския университет. Тогава той е поканен от Тодор Александров за личен секретар в задграничното представителство на ВМРО в София”, казва историкът и заместник областен управител на Благоевград Иван Стоянов.
Към окръжното има приложени други два документа – таблици за наказанията и наградите. Специални указания има как да се процедира с провинилите се за първи път, така че наложеното наказание да не ги отчайва. Случайни или неволни грешки не бива да се наказват, ако от тях не е имало много лоши последствия за организацията, разпорежда Александров. А бой се налага „само на тези, които не разбират от дума, нито биха могли да се поправят с някое от другите наказания“.
Таблицата с наказанията е от 18 точки и започва с най-тежкото провинение:
„Шпионство или издаване на противници на организационни тайни се наказва със смърт.“ Ако е извършено неволно, може да се замени с по-леко.
При неизбежна
самоотбрана
– не се наказва.
А убийство без користна цел се компенсира с бой от 10 до 50 тояги или глоба от 500 до 50 хил. лв. или двете заедно. Смъртно наказание е предвидено и за разбойничество, както и опожаряване на къщата и прогонване на семейството.
„Контрабанджийството се наказва със смърт и конфискуване на заловената контрабанда в полза на организацията“, гласи 4-а точка. При кражба, изнудване, рушвет следва бой от 10 до 50 тояги, глоба, а откраднатото или рушветът се конфискува за организацията.
Шеста точка е за разврата. Ако е имало изнасилване – следва смърт. Ако е без изнасилване – отново бой с тояги и глоба.
Същите са наказанията и за злоупотреби с пари, оръжие и муниции на организацията. При превишаване на власт следва отстраняване от длъжност и глоба. В 9-а и 10-а точка от таблицата са разгледани престъпленията, свързани с нарушение на наредбите на ВМРО, заспиване на часовите, неявяване при повикване от околийския войвода и др. Наказанията са бой с тояги от 3 до 50 и глоби. Ако паричната санкция не се внесе в срок, се увеличава двойно.
Войводите са отделили и специална точка за „пилеене на лишни пари по сватби, годявки, именни дни, за носене на скъпи копринени дрехи от европейски платове, които са 5 и повече пъти по-скъпи от местните костюми“ – глобата стига до 25 хил. лв.
Закарване на мома
без нейно съгласие –
от 10 до 50 тояги или
глоба до 5000 лв.
Ако момата е закарана обаче със съгласие, няма наказание, но младите трябва да се венчаят в кратък срок.
Моралът бил поставен на пиедестал в Организацията. Историци разказват как известният войвода Васил Чекаларов от Костурско изпълнил публично смъртната присъда на омъжена българка, мърсувала с турчин.
Страшният Васил, както го наричали, я предупредил няколко пъти, но тя не спряла да изневерява и се стигнало до публична екзекуция. В региона на Разлог и Банско разказват друга легенда, как при околийския войвода дошъл беден баща и се оплакал, че дъщеря му от една година ходи с чорбаджийски син, но той не искал да се ожени за нея.
Войводата дал един месец да се вдигне сватба, иначе следвало смъртно наказание. Чорбаджията опитал да „откупи“ сина си, като предложил 5000 лева на ВМРО. Войводата побеснял и отсякъл: „Щом имаш пари, даряваш 20 хил. лева и до 3 дни ще ожениш младите.“
Три варианта на
пиянство са
разграничени в
правилника
на ВМРО. Бой с тояги и глоба се прилагат, ако пиянството е придружено с побой, псувни и обидни думи. Ако е придружено с безвредна стрелба, се отнема и оръжието. Ако пък в резултат на пиянство е разорено семейството, боят стига до 50 тояги, като се налага и попечителство.
Факсимиле на окръжното с правилата на войводите от Пиринско
За укриване на престъпления наказанието е както за извършването им. При повторение на престъплението наказанието се удвоява. При трети път – се утроява. В края на таблицата има и специална забележка кога може да се замени смъртното наказание с друго – ако „осъденото лице заслужава и внушава доверие и ако се наеме, с риск за живота си да извърши в определен срок някоя акция от голяма полза за делото или в защита на поробеното население“.
Организацията има и тарифи за награди и помощи за заслужили работници и съмишленици на освободителното дело. Най-честите поощрения са похвали, револвер, часовник, бинокъл или пари.
„Своеобразното съдопроизводство на организацията се наложило, защото
много хора не са
имали доверие в
новоизградените
институции
след Освобождението. По традиция са продължили да се обръщат към околийските комитети и местните войводи. Не са се разглеждали граждански спорове и частни дела, а основно казуси, свързани с морала. Смъртните присъди са се налагали след утвърждаване от ЦК или от Задграничното представителство“, обясни историкът Иван Стоянов.
Възстановяване на структурите на ВМРО в този период води до доста оплаквания от действията на нелегални групи или отделни войводи и четници, което руши престижа на организацията. Това е и другата цел на окръжно № 360. Тодор Александров въвежда проста, но ефективна съдебна процедура, която се основава на четническия морал, а спазването му се следяло изкъсо.
