Народният представител в ПГ на „Обединени патриоти“ и заместник-председател на ВМРО доц. д-р Милен Михов с коментар като историк по темата за приемането на Търновската конституция за предаването „Прозорец към деня“ по ТВ Евроком Царевец.
Учредителното събрание може да бъде разделено на четири групи. Едната е избрана по един временен избирателен закон – пряко от народа – за представители на закона. Другата група са народни представители, които получават пряко представителството си в НС. И третата са назначени от императорския комисар княз Александър Дондуков. Трябва да кажем обаче, че депутатите, които са по право, заемат административни длъжности, които не са назначени от руското управление, а са избрани от народа. Такива са кметове, председатели на съдилища и т.н. Така че голяма част от народните представители са пряко или непосредствено избрани от народа и в този смисъл българската историческа наука отдавна се е произнесла, че Народното събрание има представителен характер, т.е. това е събрание, което играе изключително важна роля да учреди новата българска държавност, каза Михов.
В историческата книжнина именно на самото Учредителното събрание се формират две течения, които условно наричаме консерватори и либерали. Това са течения, които разглеждат по различен начин определени принципи и определени институционални и конституционни принципи, сподели в ефира на Евроком Царевец депутатът.
Търновската конституция функционира до края на Втората световна война и през този период има различни политически режими, които по никакъв начин не могат да бъдат квалифицирани като демократични. Винаги борбата и съпротива срещу тези недемократични режими е била под знамето на Търновската конституция. И в този смисъл може да кажем, че Търновската конституция е основата, аргументът за повече свободи и демокрация, и повече конституционализъм, категоричен бе доц. Михов.
Народните представители в Учредителното събрание са имали самочувствието, че творят история и пишат основния закон на новата държава. Те проявяват един истински държавнически подход, който като че ли днес липсва на съвременната политическа класа, ако трябва да употребим това понятие, заяви историкът.
