Интересни са връзките между БХК и съдиите Калпакчиев и Весислава Иванова, техните отношения с комитета. Точно от такива колаборации се раждат лица на политически проекти.
Коментар на общинският съветник и председател на групата в СОС „Патриоти за София“ Карлос Контрера относно интервю на бившия главен прокурор Сотир Цацаров относно факти и по-голямата яснота и хронология около случая „Полфрийман“.
Ето и целия текст от Фейсбук страницата:
Едно интервю на бившия главен прокурор – г-н Сотир Цацаров започна да повдига завесата около случая „Полфрийман“. Една значителна част от фактите ги знаехме и преди. Днес обаче Цацаров, като пряк участник в тези събития, показва логическите връзки, хронологията и осветлява друга част от случилото се между 2012 и 2019 г. по този – ще го нарека кървав казус.
Спомняме си добре, че Прокуратурата на Р България в онзи период, а и не само тогава, основателно се противопоставяше на опитите Джок Полфрийман да бъде първо трансфериран за излежаване на наказанието в Австралия, а след това и на опитите да бъде предсрочно освободен.
Случаят очерта една ярка поляризация в обществото. От фактите става ясно, че Полфрийман нито се е поправил, нито осъзнава вината си. Напротив, цялата му деятелност в тези години, а и в момента, показва точно обратното. Нещо повече – и предишните коментари на случая, и последното интервю на Сотир Цацаров, доказват топлата връзка между убиецът на Андрей Монов и групата около БХК. Тази връзка дава своите метастази, макар и косвени, по върховете на съдебната власт. Както се оказва групата по интереси около комитета на Красимир Кънев включва освен „правозащитници“, също така и съдии. Хелзинкският комитет е активен участник в кампанията за освобождаването на Полфрийман, видно от съдебните протоколи и актове – застъпник за неговата свобода. Хелзинкският комитет е акушер на онова странно движение, което убиецът основава в затвора. Тук Цацаров казва нещо много важно – Полфрийман тук щеше да бъде проект.
Любопитен детайл е признанието за силен международен натиск върху прокуратурата тогава. От думите на бившия главен прокурор става ясно, че още по времето на проф. Борис Велчев е имало опити за външно влияние. Положителното е, че прокуратурата е устояла, тъжното – че българската държава в лицето на Министерски съвет и МВнР тогава не е пресякла категорично тези опити.
Интересни са връзките между БХК и съдиите Калпакчиев и Весислава Иванова (членове на състава пуснал 8 години по-рано Полфрийман от затвора), техните отношения с комитета. Интересни са, защото точно от такива колаборации се раждат лица на политически проекти. Примери имаме вече няколко. И неизменно тези хора прокарват една силно либерална теза, която е просмукана във всичките им действия и се трансферира и в политиката. След Христо Иванов и Методи Лалов очаквам и други съдии от тази група да намерят пристан в политиката. Омешването на този крайно либерален модел, който успешно се съешава с всякакви левичарски, и на моменти анархистки и антинационални виждания, е проектът, за който намеква бившия главен прокурор. Нещо повече – по казуса „Полфрийман“ Цацаров говори за свързаност между лица и организации. Свързаност, която от дистанцията на времето вече се доказва и с факти.
Като обобщение – казусът „Полфрийман“ в крайна сметка ни оставя с един горчив привкус, защото един убиец беше предсрочно пуснат, а и получи възможността едва ли не да се изявява. Забележете, като общественик, да ни размахва пръст и проповядва морални наративи.
В тази странна ситуация желая да изразя благодарност към всички честни хора, без чието мнение, протести, активна позиция в годините този случай най-вероятно щеше да бъде потулен….
