Специален коментар на Ангел Джамбазки за „Лентата.ком“
Каква е ролята, интересът, играта и мястото на Република Турция в Близкия Изток и най-вече в Сирийската арабска република.
Република Турция следва т.нар. неоосманистка доктрина на политическите си водачи – президентът Ердоган и министър-председателят Давутоглу.
Последната е описана подробно в книгата на Давутоглу „Стратегическа дълбочина“. Накратко – целта е възстановяването на политическото, икономическото, културното, цивилизационното, а защо не и военно-териториалното влияние и присъствие на Турция (тук не случайно не използвам държавната форма република) на територията на някогашната Османска империя.
По тази причина основните усилия на турската дипломация и икономика са съсредоточени в няколко, да ги наречем основни или главни, направления.
Първото направление е на Балканите в бившите югославски републики, както и у нас, където за това работят две турски политически партии, оглавявани от турски агенти – ДПС и НПСД и Главното мюфтийство, оглавено чрез преврат, организиран от Турция, от човек посочен лично от Ердоган. Целта е влияние върху мюсюлманските общности в тези държави.
Второ главно направление е насочено към Кавказ, Черноморския и Каспийския басейн, Средния изток, на територията на бившите съветски републики. Особено силно е това турско влияние в Азербайджан.
Третото основно направление е в Близкия Изток. На териториите, отнети от Османската империя след ПСВ и договорени като зони на влияние между Великобритания и Франция още през 1916 година с прословутото споразумение, останало в историята, като „линията Сайкс-Пико“, по имената на дипломатите, водили преговорите. С това споразумение са предвидени създаването и границите в днешния Близък Изток и засягат Сирийската арабска република, Йордан, Ирак, Палестина, Ливан и разпределянето на зоните на влияние на Великобритания и Франция.
Интересна и важна подробност е, че на арабите в региона е обещана единна обединена Арабска държава, обещание, дадено след сключването на тайното споразумение „Сайкс-Пико“ и никога неосъществено. Чрез тази измама английските и френските дипломати подтикват арабските племена за въстание срещу Османската империя по времето на ПСВ, което спомага за разпада и унищожението на империята.
Тази мечта на арабите за панарабска държава за последно е опитана на 1 февруари 1958 година със сключването на съюз между Египет и Сирия, наречен Обединена Арабска Република. Просъществува до 1961 година, когато в Сирия е извършен държавен преврат и обединението се разпада.
Редно е да се спомене и още едно неизпълнено обещание, поето този път към кюрдите по същото време, отново от Великобритания и Франция, а именно създаването на независим Кюрдистан след края на ПСВ. И днес кюрдите са най-голямата нация на света без собствена държава – близо 60 милиона. Твърди се, че около 20 млн. са само в Турция, останалите са в териториите на Ирак, Сирия и по-малко в Иран и други държави.
Така, чрез споразумението „Сайкс-Пико“, в Близкия Изток бяха създадени познатите ни доскоро държави, сложна смесица от етнически и религиозни общности, съставени от сунити, шиити, алевити, копти, язиди, православни, католици, кюрди, туркмени в различни, често много деликатни, пропорции. Тези държави бяха управлявани от светски диктатори.
До скоро. До Арабската пролет, която ни донесе ислямистката зима.
В разгара на т.нар. „арабски пролети“, а всъщност организирани преврати в Близкия Изток, които унищожиха редица държави в региона и сложиха край на познатия ни дотогава световен ред, неоосманистка Турция реши да вземе своето. Ердоган поддържа отлични връзки с „Мюсюлмански братя“ в Египет, на практика най-силната панарабска ислямистка организация и направи всичко възможно, за да ги задържи на власт в Кайро.
След като ислямистите бяха свалени от власт от военните, не без участието на Израел, най-силно застрашената държава от укрепването на власт на ислямисти в Кайро, отношенията между Кайро и Тел Авив от една страна и Анкара от друга останаха силно обтегнати. Ердоган директно заяви, че смята преврата в Египет и връщането на военните на власт за враждебен акт към неговите съюзници и съмишленици от „Мюсюлмански братя“.
Прочее отношенията между Израел и неоосманистка Турция се обтегнаха, още докато Ердоган организира, подкрепи и пропусна от турска територия т.нар. „Конвой на свободата на Газа“, безспорно разчетен като враждебно нападение от Израел. Този конвой също бе част от претенцията на Ердоган да брани и представлява „правоверните“ и да ги защитава от чужди, в случая израелски посегателства.
По време на безумната, и най-вече незаконна от гледна точка на международното право, военна акция на САЩ срещу Ирак Турция внимателно следеше да не допусне установяването на независима кюрдска държава в Северен Ирак. Проблемът ѝ беше в това, че в нападението срещу Ирак САЩ разчитаха и продължават да разчитат на съюза си с кюрдите.
В тази ситуация и при тези обстоятелства днес Турция преследва в сирийската гражданска война няколко цели.
На първо място – свалянето на президента-алевит Асад и отваряне на възможността за федерализиране на Сирия.
На второ място – анексирането на част от територията на Сирия, разположена на юг от турската граница, около Алепу (Халеб),провинции Идлиб и Хатай, територии, населени с туркмени, които Турция смята за турци и за своя зона на интереси и влияние.
Трето – недопускането на формирането и установяването на независима държава на кюрдите или Кюрдистан. В преследване на тази цел Турция проведе няколко десетки военни операции срещу кюрдските отряди „пешмерга“ в Северен Ирак, нанасяйки им въздушни удари, нарушавайки многократно въздушното пространство на Сирия и на Ирак.
За осъществяването на тези цели Турция предприе следните стъпки. От самото начало на конфликта в Сирия Турция организира, финансира, обучи „свои“ милиции, на основата на туркмените, като „Джаеш-ал-Фатах“, които поведоха битка срещу президента Асад. Участва във финансирането, подготовката и организирането на „Джабхат-ан-Нусра“, която се приема за клон на „Ал Кайда“ и други бойни групи от ислямисти. Това са така наречените бойци на „умерената опозиция“. Ако изобщо някога в Сирия е имало „умерена въоръжена опозиция“, то това вероятно беше Свободната сирийска армия, но тя отдавна беше анихилирана от ислямистките групировки и на практика вече почти не съществува.
Доколко е умерена видяхме вчера, когато животните, които разстреляха във въздуха руския пилот, снимаха подвига си и гордо го показаха на света в знак на „умереност“.
Разбира се Турция сътрудничи и с Катар, и със Саудитска Aрабия, другите две сунитски, салафитски държави, които финансират гражданската война в Сирия.
Много съществени и важни са отношенията между Турция и терористичната организация „Ислямска държава“. Те са стратегически съюзници от самото начало на гражданската война в Сирия, която бързо премина в ислямистко настъпление. Съюзници са по линията на общите си цели – свалянето на Асад и войната срещу кюрдските сили.
Има многобройни твърдения и факти, включително от сателитни снимки, за това, че ислямисти-бойци се лекуват в турски военни болници. Че ИД се въоръжава със съвременни образци тежко оръжие, включително със зенитно-ракетни комплекси (ЗРК), от Турция. Че бойците на ИД се обучават, тренират, подготвят и почиват на турска територия.
Основното финансиране, притока на свежи пари, твърди се суми около 1.5 млн. долара на ден, на ИД става чрез изкупуването на нефта от находищата в Северен Ирак и Сирия, на окупираните от ислямистите територии, от страна на турски фирми в Турция. Именно руските удари върху нефтените конвои и съоръжения на ИД изнервиха максимално Турция в последните дни.
Турция и „Ислямска държава“ са най-близки съюзници. Обречени са на сътрудничество.
ИД е инструмент и оръжие на неоосманистката експанзия на Ердоган в Близкия Изток и на мечтата му по възраждане на Османската империя. Днес Турция и „Ислямска държава“ все повече се сливат в едно. В превръщането на кемалистката светска Република Турция в Ислямска държава Турция, оглавявана от султан. Ердоган.
