Текст от блога на зам.-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки
Парадоксално, но се оказа, че и низостта, и мерзостта имат своя връх. И очаквано, имат постоянен адрес в Белград. Ако наглостта имаше националност, тя със сигурност днес щеше да има сръбски паспорт. Сръбската власт се опита да забрани на българите в Западните български покрайнини да отбележат годишнината от обесването на Апостола на българската свобода. Българи, които са попаднали не по своя воля под сръбска окупация.
Прочее, тази окупация е незаконна, още от 1919 година. Когато сърбите нахлуват в българските земи, преди да дочакат демаркацията на граничната линия, дори по клаузите на Ньойския диктат.
Българите от Западните покрайнини всяка година отбелязват кончината на Васил Левски. А да не забравяме, че Левски е воювал за свободата и на сърбите, като част от българската Легия. Същите тези сърби-мерзавци, опитващи се днес да забранят поклонението пред паметта и паметника му.
Дано всички любители на сръбската чалга в държавата ни прочетат новините по тази тема и този текст. Дано бетонните комунистически, югоносталгични, сърбомански тикви разберат, че сърбите не са нито наши братя, нито наши приятели.
Дано срамежливият ни външен министър не се ограничи само с интернет възмущение. Дано разбере, че българската подкрепа за тази Сърбия е престъпление срещу човечеството и национално предателство спрямо българската нация. Особено спрямо братята ни под сръбска окупация. И че българите под окупация са по-важни от политическите вълнения в Бирма или Пакистан.
Никога тази Сърбия в ЕС. Никога.
Поклон пред Апостола на българската свобода. Поклон пред паметта на Васил Левски. Дано утре да успеем да изразим своята почит пред паметта и паметника му, пробивайки сръбската блокада.
17 февруари 2011
