Две важни за обществото теми обсъди народният представител от Патриотичния фронт и председател на Националната женска организация на ВМРО д-р Султанка Петрова в предаването „Делници“ по телевизия „Евроком“. Това бе обсъжданият данък „вредни храни“ и работата на експертните лекарски комисии (ТЕЛК).
В България живеят 2,3 милиона бедни. Ако имаха финансовата възможност всички българи щяха да се хранят здравословно. Не можем да не обръщаме внимание на икономическата ситуация, когато предлагаме нови закони.
Това заяви Петрова, която е член на парламентарните комисии по здравеопазване и по земеделие и храни, както и председател на Националната женска организация на ВМРО. Дълги години работи в сферата на безопасността на храните.
Тема на разговора бе готвеният от здравния министър Петър Москов Закон за данък за общественото здраве, станал по-известен като данък „вредни храни“.
Петрова е категорична, че това е ПР акция и положителен ефект върху потребителите няма да има. Другият събеседник в студиото – адвокат Анели Чобанова, пък посочи, че консумацията на тези храни ще продължи, просто държавата ще събира повече пари под формата на данък.
За да заработи такъв законопроект, важно е да се осигурят хора, които да осъществяват контрол върху определяните за вредни храни, включващи завишено количество на захар, сол и мазнини. За тази цел ще трябва или да се увеличи държавната администрация, или да се използват съществуващите регионални здравни инспекции. И в двата случая обаче ще трябва да се инвестира в обучение и професионална квалификация на кадрите, обясни Петрова.
Сред примерите, които даде тя за неефективност на подобна мярка, е Дания, където след оценка на риска се установява, че ефект няма и е премахнат.
Позицията на ВМРО е, че такъв данък не трябва да се въвежда, а е нужно да се проведат широки информационни кампании към родителите и към децата, за да знаят каква храна консумират и да вземат решението си сами, посочи още тя.
От друга страна в програмата на ВМРО е вписано, че не трябва да се допуска въвеждането на нови данъци. Според партията раздутата и неефективна администрация трябва да се намали с 30 %, а работещите в нея да бъдат мотивирани да работят съвестно. За ВМРО с приоритет са дребния и среден бизнес, които са гръбнакът на икономиката. Трябва да ги пощадим, обясни Петрова.
Другата тема в предаването бяха експертните лекарски комисии (ТЕЛК) и протестът на членуващите в пловдивската дирекция.
В момента има недостиг на специалисти, най-вече по очни и белодобробни болести. В тази връзка бе и внесеният от мен закон, чрез който се разрешава на един лекар да практикува професията си и да бъде член на подобна комисия, стига да няма конфликт на интереси, обясни Петрова.
Тя припомни, че здравната комисия към парламента е отхвърлила законопроекта независимо, че той е получил одобрителните становища на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), Национален осигурител институт (НОИ), Лекарския съюз и на Центъра за защита правата в здравеопазването.
Според нея протестът на ТЕЛК – Пловдив, изразяващ се в групово подаване на оставки, може да се аргументира с ниското заплащане. Тя обаче напомни, че членовете на комисии трябва да носят отговорност за издаването на фалшиви документи за инвалидност, чрез които се източва социалната система.
Народният представител от ВМРО постави акцент и върху негативната тенденция в сферата на здравеопазването – завършилите студенти по медицина избират да специализират и работят извън страната, като така постепенно България остава без лекари.
Проблемът е, че държавата не им оказва подкрепа. Те са принудени да заплащат на лечебното заведение за специализацията си там, без която не могат да практикуват. След това работят за по 500 лв. Нормално е да емигрират, търсейки по-добра реализация, обясни Петрова. Според нея е недопустимо държавата да финансира практикуването на чуждестранни медици у нас, а да не отделя тези средства за българите лекари.
Обществото за съжаление става все по-нетолерантно към лекарите. Затова трябва да възвърнем доверието на пациента в здравната система чрез неотложни реформи, които да подобрят качеството на медицинската грижа, каза още Петрова.
