7 април 2010 г.
Утре е т. нар. Ден на ромите. Вероятно отново ще се заговори за „интеграция”, за „включване”, за „права” и прочее безсъдържателни клишета от дървения политически език. „Денят на ромите” ще отприщи нов изблик политическо лицемерие по всички въпроси, засягащи циганите у нас. Лицемерие – веднъж, защото зад брюкселските фрази се крие отказ от директно назоваване на проблемите, втори път – защото така наречените неправителствени организации печелят пари с дейност, която не доведе до видимо подобряване на ситуацията с циганите у нас.
Утрешният ден е хубав повод да си припомним, че днес, в условията на криза, сме свидетели на съвършено обърната социална справедливост. Стилизирано, тя звучи така: хора, които работят, са принудени да издържат хора, които дори раждат деца, заради социалните помощи. Работещите български граждани са принудени да плащат своя данък „цигани”. Макар и твърде далеч от вездесъщата политическа „коректност”, тази тежка констатация съдържа много повече загриженост към циганите от всичките ефектни, но празни фрази в стил „Ден на ромите”.
Позицията на ВМРО за интеграцията или по-скоро „вписването” на циганите е, че трябва да има три стълба: образование, работа и гражданска отговорност. И тази отговорност трябва да е лична, както на всеки български гражданин. Това трябва да е част от цялостна демографска политика на държавата, а не от кампанийна и скъпо заплащана от българското общество игра на думи. Защото качеството на работната ръка у нас спада. Защото циганите окончателно се маргинализират. Защото никой не може да претендира за колективни права. Никой не бива да държи да е професионален „ром”, преди да е български гражданин.
