Днес се навършват 142 години от рождението на големия революционер Иван Караджов и e повод да се припомни приносът му към българската култура и великата ни история.
Членове на ВМРО – Благоевград положиха цветя на паметната плоча на Иван Караджов на площад „Македония, която бе поставена през 2012 г. по случай 137 г. от рождението на революционера. Заедно с тях да отбележат рождението на Иван Караджов бяха дошли и Никола и Нестор Караджови – внуци на брат му, и Владимир Караджов – правнук на брат му.
Вангел Тодоров, председател на МО на ВМРО в Благоевград, носеща името на Иван Караджов, разказа пред събралите се за живота и делото му.
Събрали сме се тук, защото на днешната дата е роден един голям български общественик и революционер, деец на ВМРО, а именно Иван Караджов. Достоен българин, който не трябва да бъде забравян. Ето защо най-новата структура на ВМРО-Благоевград избра именно той да бъде неин патрон и гордо да носи неговото име.
Иван Караджов е роден през 1875 година в Горноджумайското село Лешко, което тогава е в пределите на Османската империя. Със стипендия на Българската екзархия е изпратен да учи в Цариград. След това завършва Солунската гимназия, където се присъединява към ВМОРО.
Образованието си завършва през 1902 година в Императорската певческа школа в Санкт Петербург. По време на Илинденското въстание е в затвора.
Караджов е сред учредителите на Съюза на българските конституционни клубове. През 1909 година композира музиката на песента „Тих бял Дунав“ по текст на Иван Вазов.
През Балканската война Караджов е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През септември 1915 година младши подофицер Караджов завежда разузнавателен пункт номер 3 в Горна Джумая на Единадесета пехотна македонска дивизия.
Включва се във възстановената от Тодор Александров ВМРО и става пунктов началник на организацията в Горна Джумая.
Караджов участва в потушаването на Септемврийския метеж в Пиринска Македония през 1923 година и в Горноджумайската наказателна акция през 1924 година.
През юли 1928 година на Седмия конгрес на ВМРО е избран за член на ЦК заедно с Иван Михайлов и Страхил Развигоров.
Иван Караджов умира през 1934 година в Горна Джумая.
Председателят на структурата, носеща името на Иван Караджов, завърши словото си с думите, които Христо Шалдев пише за революционера: „Той беше добър и приятен събеседник, във всяка компания; беше човек с широка душа; беше, най-после, голем българин в душата и съзнанието, на когото бе легнала идеята за освобождението и обединението на българското племе.”
