Изчезващите български общини

Материал на студента по политология Петър Михайлов, в който е приведена прегледна картина на данни от националната статиска на демографските изменения у нас

За последните 20 години населението на България намаля с приблизително 2 000 000 души. Тази неблагоприятна тенденция се дължи от една страна на процеса на „изтичането на млади мозъци”, които предпочитат да получат образование и професионална реализация в западноевропейските държави и САЩ, а от друга – и на демографската криза, придобиваща с всяка изминала година все по–застрашителни размери. Докато ефектите от втората причина (демографската катастрофа) са трудно забележими в големите български градове като София, Пловдив, Варна и Бургас, то те се проявяват с пълна сила в редица малки и средни по население общини.

Могат да бъдат откроени няколко района, в които процесите на депопулация де факто вече са необратими: Северозападна България; пограничните територии на Югозападна България; Странджа и Сакар.

Най–тревожно определено е положението в Северозападна България. В общините от Видинска, Монтанска и Врачанска области са регистрирани  едни от най–ниските естествени прирасти на населението в цяла България. Например в 7 от 11–те общини на Видинска област естественият прираст има стойности, по–ниски от –20 ‰ („рекордът” се държи от община Бойница, където през 2008 г. прирастът е бил –45,28 ‰). В няколко общини от Монтанска (Бойчиновци, Брусарци, Чипровци, Медковец, Георги Дамяново, Якимово) и Врачанска области (Борован, Хайредин, Криводол) също е отбелязан естествен прираст около и под -20‰. Отчитайки реалното състояние на Северозападна България, трябва да се посочи, че няма изгледи в скоро време да бъдат пресечени тези неблагоприятни тенденции, тъй като това е регионът с най–отрицателно миграционно салдо, с най–нисък дял на населението в подтрудоспособна  възраст и респективно с най–висок дял на това в надтрудоспособна. Взимайки предвид тези аргументи може да се направи извода, че при запазването на съществуващите към момента демографски тенденции в Северозападна България, то населението в този регион ще намалее наполовина в рамките на следващите 20 – 30 години.

таблица 1 Естествен прираст, регистриран в някои общини от Северозападна България през 2008 година

Подобно на Северозападна България е и състоянието в пограничните територии на Югозападна България. Населението в тези райони  застарява с бързи темпове, а поради липсата на поминък младите масово напускат. Като следствие от този процес се наблюдава обезлюдяване на селищната мрежа.

Например от 52 села, влизащи в състава на община Трън едва 2 са с над 100 жители, аналогична е и ситуацията и в община Драгоман, където от 33 села само 5 имат население повече от 100 души. Перспективите за бъдещето на пограничните български общини не са добри и при запазване на вече трайно формиралия се в тях изключително нисък естествен прираст (виж таблица №2) може да се очаква, че в следващите няколко години немалко села от този район на България ще останат без нито един жител, а в добавка към това значителна част от населението си ще изгубят и градове като Годеч, Драгоман, Трън, Брезник, Земен.

таблица 2 Естествен прираст, регистриран в някои от пограничните общини на Югозападна България през 2008 година

Третият район, в който най –остро се проявява демографската криза, е Странджанско–сакарският район (общините Малко Търново, Средец, Болярово, Тополовград). Подобно на Северозападна България и на пограничните общини на Софийска, Пернишка и Кюстендилска области и тук се наблюдават редица негативни явления като нисък, колебаещ се около –15 и –25‰ за различните общини в района, естествен прираст, ускорено застаряване на населението, масова миграция на младите и обезлюдяване на цели села.

Макар че трите представени района се намират в различни географски части на България, общото между тях е, че те са заселени най–вече с българи: и в трите района няма хора, самоопределящи се като турци, а с изключение на няколко общини от Северозападна България и циганите са незначително малцинство. Фактът, че най–остро от демографската криза са засегнати селищата, в които българите представляват огромната част от населението, говори за това, че резултатът от нея се изразява най – вече в намаляване на българите и в същото време увеличаване на числеността на малцинствените групи. В подкрепа на това съждение ще е добре да разгледаме данните за стойностите на естествения прираст за общини, в които българите са малцинство (виж таблица №3).

таблица 3 Естествен прираст, регистриран в някои общини, в които българите са малцинство