Автор: Валентина Петкова
Източник: „Дневен Труд”
Миналата седмица в деня, в който в Бургас на бял свят се появи 7-килограмово момченце, дойде новината на Евростат, че България е на първо място в ЕС по ръст на раждаемостта. В първия момент на човек му идва да изръкопляска и на двата рекорда. В действителност обаче и в двете събития има някаква аномалия. Бебето е под наблюдение. Нашенският бейби бум също си струва да бъде разнищен. Още повече, че се появиха скептици по отношение на тези данни.
Изследването, което разпространи Европейската статистическа служба за ръст на раждаемостта в България, е за периода 2003-2009 г. Това са годините, в които почувствахме известна икономическа стабилизация и хукнахме към банките за кредити. Младите семейства получиха глътка оптимизъм за бъдещето си.
Демографското обяснение на явлението е, че през 1976 г. България достига своя връх на раждаемостта. Сиреч, това е тийнейджърското поколение на демокрацията. Това са родените и расли при социализма, върху които преходът стовари объркващите си предизвикателства. В периода 2003-2009 г. част от вече порасналите, над 30-годишни младежи наваксваха пропуснатото в личния си живот, раждайки деца… Със сигурност повишаване на раждаемостта през този период има и сред малцинствата и маргинализираните общности.
Фиксираният бейби бум отпреди две години обаче изобщо не е повод за успокоение и съвсем не решава демографските ни проблеми. Потвърждение на това очакваме днес, когато ще се появят първите пилотни данни на националната статистика от последното преброяване в България.
А дори и да е имало някакъв мимолетен ръст, той е капка в морето, която потъва в сложни демографски процеси с отрицателен знак. От случващото се всеки ден виждаме, че се топим като нация. Обезлюдяването превръща цели райони в призраци. Не спира изтичането на мозъци. Случайно ли миналата седмица за първи път от 20 г. студенти от Софийския университет отказаха да протестират. Не за друго, а защото това щяло да наруши учебния им процес.
Явно младите вече трудно могат да бъдат запалени от друга кауза, освен от една. Да вземат диплома и да хванат белия свят, защото тук перспектива нямат.
В последно време се сблъскваме и с друго явление. Изучили се и поживели в чужбина българи решават да се върнат и потърсят реализация в татковината. Тук обаче се сблъскват със случаи а ла “Калина”. Вместо критерият за реализация да е престижна диплома и професионални качества, в сила пак са шуробаджанащина и партийни връзки.
За други разбираемо водеща е заплатата. Преди дни на международната борса “Кариери в бяло” десетки наши лекари, стоматолози и медсестри сключиха договори за работа във Великобритания, Германия, Ирландия, Норвегия. Страни, в които ще получават 3-4000 евро месечно.
Друг случай. Младо семейство с едногодишно дете, живяло шест години в Америка, решава да се върне в България. Първото, с което се сблъсква тук, е липсата на детски градини. Родителите са подложени на денонощното чакане, за да се запишат в някакъв дълъг списък, от който не се знае какво ще последва. Второто е неяснотата за образованието на детето им. Третото е страхът за здравето му, след като попадат в поликлиника, в която подстълбищно пространство е превърнато в бунище. За почистването, на което не е необходима реформа в здравеопазването, нито много пари. А когато идваш от чужда страна, в която законите, редът и чистотата са задължителни, какво ти остава? Да се качиш обратно на самолета, за да осигуриш на детето си нормално бъдеще.
Емиграцията, лошото здравеопазване, високата смъртност, липсата на поминък са част от компонентите на демографската криза. За нея се говори на приливи и отливи обикновено след стряскащи статистически данни. Последователна държавна политика липсва. Сред малцината, които претендират да имат програма по въпроса, са политиците от ВМРО. Тези дни те дори предложиха да бъде създадено министерство по демографските проблеми. Скептични сме дали решението е нова администрация. Въпреки това Красимир Каракачанов е убеден, че подобно министерство може да се справи с въпроси като: обръщане на социалната политика на 180 градуса, за да се стимулира раждаемостта сред образованите и работещи българи, а не сред маргинализираните слоеве. Създаване на икономически стимули и данъчни облекчения, за да се привлекат българските емигранти да инвестират парите си тук, и т. н.
За последен път обществен дебат по демографски проблеми имаше преди четири години. Оттогава никой нищо не е предприел. Очакванията са данните от последното преброяване отново да ни стреснат. Само че претопленият дебат може да бъде употребен за предизборно говорене и празни обещания. А опасността демографската депресия да прерасне в демографски срив е реална. Тогава и оптимизмът на Евростат не може да ни помогне.
Снимка: ТВ Европа
5 април 2011
