На 24 май 2008 г. младежи от ВМРО – София отбелязаха един от най-светлите български празници – Деня на Св. св. Кирил и Методий – в Босилеград, Западните български покрайнини, днешна Сърбия. За нашите сънародници в Босилеград този ден е наистина специален, защото макар и да са отделени от България с една изкуствена граница, нищо не може да ги отдели от българския език и култура. Минаването на Българо-сръбската граница естествено е съпътствано от чакане, шикалкавене от страна на сръбските службаши-граничари, от некокократни проверки на багаж и хора – недай си Боже да не носим нещо опасно за великата сръбска държава. Единственото, което носят младежите са книги и материали на ВМРО за празника, но това покачва адреналина на сръбските жандарми и те викат подкрепление, за да претършуват автобуса още веднъж. Така или иначе ги пускат. В българския културно-информационен център в Босилеград младежите са посрещнати от Иван Николов и други будни българи от града. Всички се отправят към паметника на Васил Левски пред общината, за да поднесат цветя и участват в първата част на официалната церемония по отбелязване на празника. Присъстват много деца, всъщност всички деца от Босилеград и е невероятна гледката как бъдещите поколения стоят срещу българското знаме и пеят заедно с възрастните възрожденски песни. След това групата тръгва към село Извор, което е на петнадесетина минути с кола нагоре в планината. След Освобождението на България селото е в границите на Княжеството и е общински център. Населеното място не е голямо – там живеят около сто души, всички от които българи. Селската църква – Света Троица – е невероятна както по внушителните си размери, така и по стенописите. Свещеникът казва, че в момента се събират пари за реставрацията й. Според местните тя е строена през 30-те години на 19 век от добърски майстори. Храмът бързо се изпълва с около 200 човека от Босилеград и Извор. Отслужва се литургия на български език. След литугията в двора на църквата младежите от ВМРО раздават на децата от началния курс атласи по българска история, за да знаят и помнят своето минало.