Трябва да си зададем въпроса защо толкова устойчиво българите възприемат Кирил и Методий като техните учители
Реформаторското дело на Борис, Симеон и Петър е сърцевината на онова, което наричаме „Златен век“
Българите имат обоснованата претенция , че са преките наследници на кирилометодиевото дело
Ясно е, че българите имат писмена традиция преди онзи паметен ден, в който учениците на Кирил и Методий достигат българските земи и влизат в крепостта в Белград. Тази предкириловометодиева писмена традиция е важен елемент. Защото говорим за голямото реформаторско дело на ярката триада български средновековни владетели – Борис, Симеон и Петър.
Очевидно е, че това направено от тях дело е сърцевината на онова, което наричаме „Златен век“. Днес този най-хубав български празник – 24 май, е пряка последица от културното дело на онези средновековни владетели, за които се отнася онова определение за Средновековна България – държава на духа.
Това каза в предаването „История.bg“ по Българската национална телевизия народният представител и заместник-председател на ВМРО доц. д-р Милен Михов. Епизодът на предаването бе посветено на историята на българската писменост.
Византия „изобретява“ глаголицата като политическо оръжие и то е насочено към западните славяни. Затова е мисията на братята Кирил и Методий във Великоморавия. Що се отнася към България и славяните, в рамките на империята, тя има друго поведение в тази посока, каза доц. Михов и добави:
През Възраждането до Втората световна война в българската възрожденска иконография, българските празници и официални слова – Кирил и Методий са определени като български книжовници, учители, равноапостоли. Тук ние винаги се подвеждаме от етническия произход на братята, но все пак трябва да си зададем въпроса защо толкова устойчиво българите възприемат Кирил и Методий като техните учители.
Мисля, че има един друг ракурс на това определение. В него се подчертават ясното и доказано в историята, че други са преките ученици на Кирил и Методий. В това послание се забелязва обоснованата претенция на българите, че са преките наследници на кирилометодиевото дело, категоричен бе той.
Темата за епископ Климент Охридски е много важна. Ясно е, че в Средновековна България епископите имат не само духовна, но и светска власт. Тази голяма реформаторска дейност на Климент Охридски в Кутмичевица (дн. земи на Македония), е свързана с реално получената му светска власт от българския владетел. Разполагайки с тази власт, извършва всичко това, което е значимо, и като материално и организационно, в своята дейност.
Това е важно да се подчертае, защото колегите в Скопие възприемат и неговата мисия в Македония като нещо откъснато от политиката на българската държава. А това няма как да стане при утвърдена държава.
Получената власт от българския царски двор му дава големи възможност да осъществи своето образователно дело, заяви историкът Милен Михов.
Зрител зададе въпрос към доц. Михов, а именно:
Кое прави славянската писменост толкова нужна и уникална? В Чехия и Полша и къде ли не славяните пишат на латиница. Каква е била нуждата да се смени гръцката с нова писменост?
От своя страна той отговаря:
Това е по-скоро констатация, отколкото въпрос. Дефиницията на славянската писменост е много широка. Самият термин се използва в два варианта – като азбука и като книжнина/литература. Проф. Попконстантинов много ясно каза как върви пътят на онова създадено в Първото българско царство сред славянският свят. Но аз наскоро погледнаха какво пише Паисий Хилендарски и има едно любопитно изречение: Московяните, русите и сърбите претендират, че те първи са получили православието и азбуката, но затова няма никъде доказателства. Така че дори Паисий Хилендарски прави разлика между московяните, русите и сърбите.
Цялото предаване вижте тук >>>
