Експертът по антитероризъм Христо Смоленов в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка оневиняването на България за атентата срещу папа Йоан Павел II.
Фокус: Г-н Смоленов, тази година се навършиха 40 години от атентата срещу папа Йоан Павел II. Години наред се говореше за българска следа. Сега от дистанцията на времето оневинена ли е България?
Христо Смоленов: България е оневинена категорично. Лично папата направи това при посещението си у нас. В началото на 90-те години дори тогавашният нов шеф на ЦРУ се ангажира с твърдения в същия дух, т.е. че България не е съпричастна към атентата. Неотдавна чухме и извършителя и клеветника Али Акджа да казва с просветлено съзнание, че България няма нищо общо с атентата срещу папата. През тези 40 години авторитетът на България беше сериозно наранен. Международният контекст трудно се поддава на възкръсващата истина, защото обикновено масмедиите са средство за тиражиране на лъжи. Това е чисто Гьобелсов дух, че една лъжа повторена хиляда пъти, се възприема като истина. Тук ставаше дума не за хиляда, не за хиляди, а за милиони повторения на лъжата чрез масмедии, които са в ръцете на един патогенно модифициран световен елит. С огромни финансови ресурси и с владението на масмедиите той иска да модифицира патогенно структурата на света. Истината за България е като Феникс, но той е изключително рядко явление. Възкръсването на тази птица не може да се сравнява с тиражирането на милиарди Франкенщайнови творения, защото за съжаление глобалните масмедии са средство за мултиплициране най-вече на неистини. Истината е крехка, но тя е способна да възкръсва за разлика от лъжата, която подлежи само и единствено на рециклиране.
Фокус: „Процесът на века“, както го наричат, е спечелен от България с изключителното участие на адвокат Джузепе Консоло. Продължава ли битката за доброто ни име и какво значение има тя от гледна точка на сигурността?
Христо Смоленов: Задавате изключително интересен въпрос. Ще се опитам да отговоря по достойнство на Вашия наистина проницателен въпрос. Дължим изключителна благодарност на този аристократ на духа, на този борец за истината – адвоката Консоло. Той направи наистина подвиг в юридическото поприще, в което се изявява. Той застава на страната на една малка, уязвена от множество атаки в гръб, наклеветена страна и на един човек, който дълбоко в себе си съумя да запази интегритета си. Това е нашият Сергей Антонов, който за съжаление понесе тежките удари на този процес и си отиде без време. Вечна му памет мога да кажа, защото този човек месеци наред е обличал официален костюм и точно в минутите преди 24.00 ч., изправен на крака, е посрещал българския химн. Този човек е запазил в себе си интегритета и патриотизма, въпреки огромния натиск върху неговата психика. Може би този натиск е бил и медикаментозен.
Трябва да признаем на Консоло не само забележителното умение като юрист, но и доблестта като човек. Този човек в България има едно място, където го обичат. Паметта на този процес трябва да се пази.
Що се отнася до другото. Вашият въпрос отиде далеч напред. Как се отнася това към проблема за националната ни сигурност и националното ни достойнство? Отбелязал съм, че когато човек умее да пази достойнството си, той респектира противника си и съумява да запази дори сигурността си. За това още веднъж апелирам към българските патриоти, към българското гражданство, към българския народ, да пази достойнството си и да не позволява на разни слуги от първо и второ поколение да му се качват на главата и да се опитват да го комплексират. Въпросът за националната сигурност и атентата срещу папата звучи така: възможно ли е да потърсим по-дълбинно основание на случилото се и да видим в атентата срещу папата измеренията на един глобален терористичен процес, който започна именно преди 40 години. Дотогава тероризмът беше най-много регионално явление, по-скоро локално. Терористичните актове не се случваха в рамките на един глобално дирижиран концерт. Във всеки случай не всички те бяха под похлупака на едни или други мощни тайни служби. От 40 години насам тероризмът е международна престъпна практика, която се е поощрява и координира от глобален патологичен елит. Той има за цел да деформира света, тъй светът се изплъзваше от диктата на един единствен команден център. Има такъв закон в кибернетиката. Нарича се Закон за необходимото разнообразие. Той говори, че една много сложна среда, каквато естествено е светът в неговото културно, икономическо и човешко разнообразие, не може да бъде контролиран от един единствен команден център, освен ако този център е по-сложно изграден, отколкото от самия свят. Това не е възможно.
Преднамереното опростачване на света, тенденцията към принизяване на неговата интелектуална самодостатъчност и способност да преценява самостоятелно кое е добро, се превръща в аргумент. Става въпрос за това ще оцелее ли светът, какъвто го знаем и харесваме, или ще станем свидетели на Оруелова дезинтеграция и деградация.
В този смисъл мога да кажа едно – папа Йоан Павел II беше изявен и категоричен противник на либерАЛЧНИЯТ тип управление, който започна да се формира по онова време и набираше все повече международна ресурсна подкрепа. Либерално-демократичният модел на света го наричам либерАЛЧНО- ДУМОкратичен, защото става дума за демокрация само на думи.
Той беше нещото, което Йоан Павел II заклеймяваше като тенденция по-опасна за света и за човечеството, дори от комунизма. Това беше позицията на Йоан Павел II. Моето дълбоко убеждение, за което отговарям като автор, изследовател и антитерорист е, че атентатът срещу папа Йоан Павел II беше подготвен от същите глобални, патогенно модифицирани елитарни среди, които искаха светът да се промени по посока на либерАЛЧНИЯ модел. Оттогава досега той набра сили и стигна до едно злокобно състояние на разцвет и се компрометира в навечерието на коронавирусната пандемия.
Фокус: Сергей Антонов бе незаслужено обвинен срещу атентата срещу папата. Наскоро Румен Петков бе в Рим и заговори за паметна плоча на българина. Необходима ли е такава реабилитация?
Христо Смоленов: Сергей Антонов се нуждае от реабилитация тук в страната си. България се нуждае от реабилитация в световен мащаб. Тъжно е, че тези които носят пряка отговорност за въвличането ни в тази злокобна истерия, са още длъжници на България и не са направили нужното, за да изчистят образа ни. В този смисъл трудностите, които България има сега, включително и на международната дипломатическа сцена във връзка с проблемите със Северна Македония, се дължат на създаденото епохално предубеждение към страната ни и българите. То е не само несправедливо и незаслужено, то е дълбоко порочно и перверзно. Мога да кажа и още нещо. В древността от нас са тръгвали цивилизационни импулси към Европа. В България са заченати и развити не една, а три нови азбуки.
Става въпрос за азбуката на готите, създадена от епископ Вулфила, Кирило-Методиевата глаголица и естествено кирилицата, която е творение на българската културна идентичност и е локализирана със създаването си именно в Североизточна България.
България е имала своите звездни мигове по отношение на духовното влияние върху Европа: богомили, катари, албигойци. Тази благородна ерес е тръгнала именно от тук и е време да си спомним какво са казвали богомилите за света. Те са смятали, че той е бойно поле между Бога и Дявола. Бог е създал природата и природното в човека, а обществото е творение на Дявола, защото всяко общество е толкова несправедливо, толкова некрасиво, толкова неестествено, че не може да бъде творение на Бога, а то е творение на Дявола.
Боя се, че и днешното развитие на света, потвърждава тази богомилска гледна точка. Атаките срещу тази духовна тенденция, носена от богомилите още от Средновековието, са били въпрос на държавна политика. Те са били въпрос на мощно заклеймяване от мощни религиозни институции. На богомилите са гледали като на „онези от България“. Съчетаването на тези тенденции може би е било в основата на тази перверзна мотивация, която накара една изключително грозна жена Клеър Стърлинг, да остане въплъщение на нападките срещу България. Мисля, че е време красотата да започне да взема връх на цялата тази организирана световна грозотия.
Искам да обобщя, че атентатът срещу папата, е мотивиран от неговото активно поведение, противопоставящо се на либерАЛЧНАТА теория и практика.
Папата като противник на либерАЛЧНА стратегия, която постепенно завладяваше по това време света. Може би той е предвиждал цялата пагубност на тази тенденция и цялата опасност за човечеството. В този смисъл се солидаризирам с негова позиция и се гордея, че моят съавтор и приятел Ганчо Ганчев и аз, сме носители на папски медал „Кирил и Методий“ за принос към теорията на социално-пазарното, т.е. на християнската социална доктрина и християнското икономическо виждане. За съжаление тя беше ударена много тежко от либерално-демократичния поход срещу нормалността на човечеството, от либерално-демократичния екстаз от парите, правенето на пари в ущърб на всички останали човешки ценности. Тази опасност не се е разминала на целокупното човечество, включително на нашата страна. Тази опасност тепърва ще бъде източник на проблеми, които трябва да посрещнем с достойнство и с разбирането, че сме носители на много древна цивилизационна енергия.
