Вземете се в ръце, некадърници! Това по повод мимикрията на двеста и четиридесетте народни представители и техните партийни лидери, които уплътняват кулоарите, кафето и стола на парламента цял месец бадева. Фактите какви са – безплодни напъни засега за съставяне на правителство. Вместо възстановяване на парламентаризма, връщане на ролята на Народното събрание като водещо в управлението (това по заявки на протестърските партии) имаме епидемия от простотии и нищоправене. В момента народните представители не работят. Няма постоянни комисии, няма разглеждане на законопроекти. Нищо и половина. Ако някой си мисли, че нещо прави, като се фръцне по коридорите на Парламента, даде едно-две изявления в кулоарите пред медиите и си скъса ризата как няма чуваемост – лъже се, лъже и нас. С какви точни законодателни инициативи могат да се похвалят до момента? На практика Парламентът не работи, няма комисии, няма заседания, няма законодателна дейност.
Това написа във „Фейсбук“ Карлос Контрера, цитиран от „Труд“.
Ето как продължава коментарът му:
Аман от безкрайни политически заявки, декларации рейдове по сутрешните блокове на телевизиите. А работа кога? Антон Кутев призна, че пари в държавата няма, трябва актуализация на бюджет. А уж имало излишък… Актуализация кога и каква?! Планът за възстановяване – кога? Данъчните закони кога? Липсва какъвто и да е наченък за работа в тези направления. Явяват се тук десетина общо говорители на отделните парламентарни групи да ни занимават с глупости. А конкретни предложения и законопроекти? Или ще се вземат решения с постове в социалните мрежи – имах желание, ама нямах възможност… Ама честно казано грам не ме вълнува къде я сърби Манолова, над какво разсъждава отровният Хаджигенов, какви са драмите на бойкикевци, че не могат да наместят в изпълнителната власт прокситата на Прокопиев, вътрешните ежби на мездренската Нинова или защитните тези на ГЕРБ и ДПС. Очакват се законодателни инициативи и провеждане на политика. Хоризонтът на този парламент е явно къс, но това не значи, че около пет-шест въпроса не може да се постигне консенсус и да се решат. Поне те. Говори се за увеличаване на прага за регистрация по ДДС – на 150-180 000 лева. Ами направете го, има време да мине. Говори се за актуализация на бюджета – направете я. Пречи Ви инхаус възлагането по Закона за обществените поръчки – променете го. И така нататък. Със сигурност има още поне десет теми, по които може да се постигне резултат. Ама няма да стане с почесване, помайване и имитиране на дейност.
За съжаление нищо от това вероятно няма да се случи, тъй като почти всички народни представители осмислят в момента битието си като едни партийни придатъци. Сетне ще седне някой протестър да Ви говори за парламентаризъм. Само че парламентаризмът не се заключава Манолова и Таня Дончева да си разхождат костюмчетата и чантите и Парламента, давайки изявления. Не се заключава и в правенето на фейсбук политика като групата на джендърите и ония от „и така нататък“. Страхотна промяна сте. Нов полъх в политиката, няма що! Царе на нищоправенето и великите приказки.
Цената на електроенергията и на природния газ хвърчи нагоре, бизнесът протестира, скоро и домакинствата. От своя страна скъпият ток и природен газ ще напомпат инфлацията, което значи, че ще купуваме по-малко със същите доходи. Служебният министър на енергетиката се е скрил, а в парламента щели да изслушват КЕВР. Е, и? Като ги изслушат ще поевтинее токът ли? Да напомним ли защо падна кабинетът „Борисов 1“? Давам този пример, тъй като очевидно парламентарните партии нямат намерение да се занимават в момента с реалните проблеми. Обаче скоро реалните проблеми ще се занимаят с тях. И няма да стане тогава с хубавите приказки за новия модел и мантрите за чистите и неопетнените. Сега властта е на протеста. И чакаме резултати.
Всъщност новите лица в политиката (с цялата ирония на това, че част от тях са стари муцуни от предишни конструкции на властта и бивши ортаци на ГЕРБ) не показаха абсолютно нищо до момента освен една вербална декларативност за светлото и розово бъдеще. Нищо. Но тук е времето да се повдигне въпросът за отговорността. Ще я понесат ли те или както винаги са правили ще се изсулят като мокра връв и ще се скрият?
Мая, Христо, Слави – непонасящи се взаимно, но по ирония на съдбата ще трябва да управляват заедно. Плюс социалистите и евентуално турската партия. Властта е в тях, имат мнозинство и за конституционни промени. Защо тогава не смеят модела? Може би защото всъщност никога не са възнамерявали да го правят, а просто да го наследят. Незададени много въпроси, които според мен трябва да се задават на новите силни на деня.
