Докато Македония не ги реабилитира македонските българи, не заслужава започване на преговори
Г-н Петков, като българин от Македония ще Ви кажа, че решаването на спора с Македония трябва да започва с правата на българите в Македония и да върви назад към историята. Доколкото Вие не го спазвате този принцип, а си правите бизнес срещи в Скопие и търсите решението в самолетните линии, или иначе казано, от историята напред към днешна дата, до края на преговорния процес в Македония може и да няма повече жив българин.
С такъв емоционален призив българинът от Македония Илия Стояновски се обърна в социалната мрежа към българския министър-председател Кирил Петков. Поводът е посещението на Петков в Република Северна Македония и срещата му с македонския премиер.
Извинете ме за разваления български, обаче ако имахме права в Македония, щяхме в училищата да учим книжовен български. Говорим и пишем на този развален български със спомен от това, което е останало от бащите ни, или наученото от българските книги, които до ден днешен в 21 век като минаваме граница в Македония, трябва да ги крием под седалките, защото има опасност да ни ги конфискуват, защото били пропаганда, продължава Стояновски.
Македонският българин изразява надежда, че при следващото си посещение в Скопие българският министър-председател ще има повече от 15 минути време, за да разговаря с местните българи. И морето да е мастило, няма да ни е достатъчно да опишем всичко онова, през което сме минали и минаваме. Затова искаме повече от 15 минутна среща, казва Стояновски.
В заключение той пак поднася извинения:
Съжалявам за моя български език, обаче за разлика от Вас, българите от България, аз съм роден в Скопие и не съм имал привилегията да уча книжовен български език.
В неговото открито писмо са изброени множество случаи на тормоз на хора от Македония с българско самосъзнание. За тях прочетете в цялата публикация:
Г-н Kiril Petkov, след Вашето посещение в Скопие президентът на Северна Македония Стево Пендаровски си позволи да каже, че ние, македонските българи, правата трябва да си ги търсим в Македония или в Страсбург. Ще Ви дам няколко примери на системния тормоз, на който бяха подложени наши съграждани, баби и деди, бащи и майки не в Югославия, а в съвременна Македония, след 1991 година, с крайна цел на техните власти да изтрият всякакво българско съзнание в хората. В такъв случай как тези хора да си търсят правата в държава, която ги тормози на мен не ми е ясно? Как тези хора да си търсят правата в Страсбург, при положение че и адвокатът, който трябва да ги движи тези неща, е под наблюдение на бившата УДБА и ако си хване работа да защитава тормозен българин, заплашван е, че ще си загуби лиценза за адвокат? Това се случи със случая на Йован Стояновски.
Г-н Петков, повечето от тези хора по онова време писаха писма и до правителствата в София. Има архиви и можете да ги видите. Ще наброя като имена само част от репресираните българи, а Вие питайте по-старите колеги да Ви обяснят за какво става дума. Може би тогава сте били в Канада и не сте се интересували какво става в Македония.
Георги Калаузаров, Живко Петрушев, Крум Чушков, който под псевдонима К. Велешки изпрати писмо до българския президент Желю Желев, в което заявява: „Пиша Ви всичко от името на 10 хил. репресирани българи във Вардарска Македония, не само да Ви уведомя какво става там, но и да Ви помоля от тяхно име да бъде коренно променена политиката на България по отношение на Македония… Ние искаме България ясно и категорично да се застъпва навсякъде за нашите права като българи… В Македония българската национална кауза не е загубена – обратно – сега отново се възражда и ние искаме това възраждане да обхване целия български народ“. Това г-н Петков, не е писано в Югославия, а в независима Македония. Нима нямало репресии над българи? Още от тогава сме си искали правата като такива и сега, когато имаме шанс, когато президентът Радев е на наша страна, Вие предавате нас, македонските българи.
Продължавам със списъка. Гоце Чушков, син на Крум Чушков. Димитър Делевски, Ванчо Весков, Владимир Паунковски, Мария Стоименова, Славчо Цеков, Димитър Църномаров – при ареста му в къщата му е извършен обиск и полицията конфискува цялата документация на ръководената от него партия, всички негови книги на книжовен български език, а също така и неговия паспорт.
Впоследствие македонската полиция отказва на съпругата му Марина Църномарова да даде информация относно причините за задържането му и за физическото му състояние. По време на задържането си д-р Д. Църномаров непрекъснато е разпитван за контактите му с различни среди в България. По време на тези разпити е бит по главата с приклад от автомат, в резултат на което зрението му е увредено.
Списъкът с останалите репресирани, пребити и какви ли не българи от Македония ще го получите като писмо в кабинета си с детайлно обяснение какво им се е случвало. Съмнявам се че ще го прочете, обаче ще го направя публично навсякъде, където мога. Поне народът в България да разбере на какво ни подложихте и как ни върнахте 30 години назад. Докато Македония не ги реабилитира тези българи, не заслужава започване на преговори. Говорим за репресии в независима Македония. Говорим за репресии не от УДБА в Югославия, а от наследниците и децата на УДБА в суверена и независима Македония.
Като българин от Македония ще Ви кажа, че решаването на спора с Македония трябва да започва с правата на българите в Македония и да върви назад към историята. Доколкото Вие не го спазвате този принцип, а си правите бизнес срещи в Скопие и търсите решението в самолетните линии, или иначе казано, от историята напред към днешна дата, до края на преговорния процес, в Македония може и да няма повече жив българин.
Извинете ме за разваления български, обаче ако имахме права в Македония, щяхме в училищата да учим книжовен български. Говорим и пишем на този развален български със спомен от това, което е останало от бащите ни или наученото от българските книги, които до ден днешен в 21 век като минаваме граница в Македония, трябва да ги крием под седалките, защото има опасност да ни ги конфискуват с образложението, че са пропаганда.
Надявам се за следващото посещение в Скопие да имате повече от 15 минути за нас. И морето да е мастило, няма да ни е достатъчно да опишем всичко онова, през което сме минали и минаваме. Затова искаме повече от 15 минутна среща.
* Съжалявам за моя български език, обаче за разлика от Вас, българите от България, аз съм роден в Скопие и не съм имал привилегията да уча книжовен български език. Това в днешна Северна Македония е невъзможно да се случи, да учим книжовен български и затова е нашата борба да влезнем в Конституцията.
