Само това ще спре агресията и затлъстяването сред подрастващите.
Политиката за извънкласните занимания, базирани на физическо възпитание и спорт, трябва да се приложи на национално ниво и това да стане национален приоритет. Тези дейности трябва да достигнат до всяко българско дете във всяко българско училище, като финансирането се поеме от държавния бюджет.
С тази своя идея за национална стратегия се обръща председателката на Националната женска организация на ВМРО и бивш зам.-министър на труда и социалната политика д-р Султанка Петрова към министър-председателя Кирил Петков. Поводът за това обръщение са зачестилите случаи на агресия между деца, които станаха известни благодарение на социалните мрежи.
Примерите от побоя в ж.к. „Лагера“ и последвалото го масово сбиване на тийнейджъри в МОЛ са само една хилядна от инцидентите, които се случват ежедневно, но повечето остават скрити за обществото, подчертава д-р Петрова в писмото си и дава пример за прилагане на вече работещия от 90-те години „Исландски модел“, приложен в едно българско училище.
Приложен, „Исландският модел“ в гр. Стралджа доказва, че няма невъзможни неща. 100% от учениците са обхванати в групови извънкласни занимания – футбол и бокс за момчетата, волейбол и мажоретен състав за момичетата, свирене на духови и ударни инструменти за момчетата, народни танци за момичетата. Разходите за извънкласните форми бяха поети от общината. За да участват безплатно в тях, единственото изискване е задължително да са посещавали цял ден учебни занимания и да не са отсъствали без основание от тях. За една година резултатите са: 40% увеличена посещаемост на децата от цигански семейства в училище и намаляване на агресията с 36%, обобщава бившият зам.-министър на труда и социалната политика.
В писмото си тя изброява и още много ползи от безплатното въвеждане на спорт и други извънкласни занимания, като освен намаляване на агресията д-р Петрова обръща внимание и на проблемите с наднорменото тегло и десоциализацията на децата.
Прилагаме пълния текст на писмото до министър-председателя Кирил Петков:
До:
Кирил Петков
министър-председател
на Република България
Уважаеми г-н Петков,
През последните месеци ставаме свидетели на поредица от видеа, качени в социалните мрежи, които показват ужасната агресия, която отдавна е проблем между децата. Примерите от побоя в ж.к. „Лагера“ и последвалото го масово сбиване на тийнейджъри в МОЛ са само една хилядна от инцидентите, които се случват ежедневно, но повечето остават скрити за обществото.
За съжаление това е ежедневието на българските деца. А причината е липсата на адекватни и ефективни действия за справяне с агресията.
Пандемията от COVID–19 също промени живота ни. Повлия не само на физическото, но и на психическо здраве, ограничи социалните ни контакти. А това се отрази най-сериозно отново върху децата.
Именно затова, в днешното стресово ежедневие и компютърна зависимост, обхванала подрастващите, е необходимо да се вземат спешни и адекватни мерки за намаляване на негативните последици от обездвижването, и да се обърне внимание на физическото и психическо здраве на младите хора.
През учебната 2017-2018 г. като зам.-министър на труда и социалната политика, заедно с учени от СУ „Св. Климент Охридски“, апробирахме в ОУ „Св. св Кирил и Методий“ в гр. Стралджа т.нар. „Исландски модел“. Той е доказано успешен по отношение на справяне с агресията сред децата и младите хора.
Ето как действа накратко. Въвежда се масов безплатен спорт за подрастващите не само в училищата, но и в спортните зали за всички видове спорт, както и други занимания по избор на детето/тийнейджъра.
В началото на 90-те години на XX в. агресия, алкохол, наркотици в училищата дават основание на правителството в Исландия да търси решения за тези наболели проблеми. 15 години след въвеждането му с над 30% спада агресията, употребата на алкохол и наркотици сред исландските младежи. Масовият спорт води и до големи спортни успехи на малката нация, особено в областта на футбола.
Приложен, „Исландският модел“ в гр. Стралджа доказва, че няма невъзможни неща. 100% от учениците са обхванати в групови извънкласни занимания – футбол и бокс за момчетата, волейбол и мажоретен състав за момичетата, свирене на духови и ударни инструменти за момчетата, народни танци за момичетата. Разходите за извънкласните форми бяха поети от общината. За да участват безплатно в тях, единственото изискване е задължително да са посещавали цял ден учебни занимания и да не са отсъствали без основание от тях. За една година резултатите са: 40% увеличена посещаемост на децата от цигански семейства в училище и намаляване на агресията с 36%.
Новите обстоятелства, пред които сме изправени днес, свързани с пандемичната ситуация и прекалено дълго продължилото онлайн обучение, изискват нов начин да се осмисли взаимовръзката между образованието, възпитанието, физическата подготовка и развитието като единен процес.
Физическото възпитание и спортът нямат алтернатива в съвременното училище за комплексно въздействие върху развитието на учениците, а реалностите в българското училище са плачевни. Часовете са крайно недостатъчни да задоволят потребностите на растящия детски организъм от физически натоварвания. Надеждите на родители, учители и ученици е прилагане на различни извънкласни спортни форми, които да попълнят празнината. Но как да се случи това при тежката икономическа криза, когато всяко семейство мисли как да си плати разходите за ток, парно, храна, лекарства и др.?
В момента всички извънкласни форми за учениците, независимо дали става въпрос за спорт, изкуство или развиване на друг талант, са платени, което не позволява на всички деца да участват в тях. А дава ли си някой сметка колко струват извънкласните форми за 2 и повече деца, като се има предвид, че таксата по един вид спорт е между 70-100 лв. на месец за дете, а за един урок по музикален инструмент или солфеж са не по-малко от 50-60 лв. на учебен час?
СЗО преди месец постави акцент върху физическото възпитание и спорта като средство за справяне със здравословните проблеми, агресията, употребата на алкохол, наркотици и др., както и социално значимите заболявания – наднормено тегло, затлъстяване, хиподинамия. Според СЗО децата между 5 и 17 г. трябва да натрупват двигателна активност минимум 60 минути на ден. В момента часовете по физическа култура и спорт в училище са крайно недостатъчни (2,5 часа седмично) за изпълнение на тези препоръки. И тук не повдигам въпроса до колко са оборудвани салоните и до колко изобщо в тези часове се покриват някакви изисквания.
Физическото възпитание и спорт в извънкласни форми не е систематизирано и организирано поради липсата на финансиране и изградена спортна инфраструктура.
Липсата на целеви средства за тези дейности не дават възможност на директорите да заплащат допълнително от бюджета на училището, като по този начин единствената алтернатива за децата и техните родители е да заплащат тези дейности от собствените си бюджети, което е непосилно за над 70% от домакинствата.
Политиката за извънкласните занимания, базирани на физическо възпитание и спорт, трябва да се приложи на национално ниво и това да стане национален приоритет. Тези дейности трябва достигнат до всяко българско дете във всяко българско училище, като финансирането се поеме от държавния бюджет.
Да, децата не са гласоподаватели, но нека не забравяме, че бъдещето на България са нашите деца!
Уверена съм, че само за една година ще станем свидетели на намаляване на агресията, а това е начин и по-лесно да социализираме децата от уязвимите групи.
Нека го направим в името на доброто бъдеще на децата ни, за доброто бъдеще на България!
Уверена съм, че физическото възпитание и спортът са мощен фактор, гарантиращ физическото и психическо здраве на децата.
Добрите „чужди“ практики, приложени в българския гр. Стралджа, доказват ефективността на модела.
Трябва ни политическа воля, отговорност към бъдещите поколения и желание да се справим с ежедневните агресивни ситуации, в които попадат децата ни. Няма невъзможни неща!
01.02.2022г.
С уважение:
(С. Петрова – председател на НЖО на ВМРО)
