В деня на избухването на Априлското въстание – 20 април, в пресклуба на БТА в гр. Враца се проведе кръгла маса, посветена на съдбата на първия паметник на Христо Ботев в България. Участие взеха представители на Общинския съвет, Регионалния исторически музей, кметство Косталево, историци, културни дейци, журналисти, общественици.
Дискусията, организирана от историка Красимир Богданов, е поредната, на която се обсъжда възстановяването на паметника в неговата цялост. Той припомни неговата история – първият скулптурно-архитектурен паметник на национален герой в Следосвобожденска България е създаден от Густав Еберлайн през 1890 година. Открит е тържествено във Враца от княз Фердинанд в присъствието на министър-председателя Стефан Стамболов, семейството на Христо Ботев, четници и поборници. През 1955 година е демонтиран. През 90-те години на миналия век отново е възстановен частично в градинката на площад „Руски“ и отново демонтиран, за да бъде издигнат на това място паметник на видния врачанин Васил Кънчов. След 2010 година бронзовата скулптура на Христо Ботев, оцелелите барелефи, орелефи и метални посветителски плочи се съхраняват в Регионалния исторически музей във Враца.
Споровете за съдбата и мястото на първия паметник на Христо Ботев се разгоряха отново в публичното пространство и социалните мрежи, след като кметството на село Косталево заяви желание да изгради паметник на Христо Ботев и постаментът му преди няколко месеца бе преместен на „Ботева поляна“ край селото. Започна и дарителска кампания за събиране на средства за възстановяване му.
Крайно време с промяната на градската среда във Враца да намерим място и да възстановим първия паметник на Христо Ботев, заяви председателят на Общинския съвет Владимир Христов.
Директорът на врачанския музей Георги Ганецовски посочи, че бронзовата статуя на Ботев, както и другите елементи от паметника са зачислени като експонати в националния музеен фонд. Те са изложени в Ботевата зала на музея и интересът на посетителите към тях е голям. Според него каквото и да се реши за бъдещата съдба на паметника, то трябва да бъде съгласувано и одобрено от Министерството на културата. Първата мисъл би трябвало да е как ще бъде съхранен и опазен за бъдещите поколения както от вандалски посегателства, така и от атмосферните условия, ако бъде изложен на открито, обясни Ганецовски.
Изказвания направиха председателят на комисията по култура в местния парламент Красимир Ангелов, журналистите Валя Кръстева и Александър Александров, актьорът Емил Пеняшки.
Красимир Богданов обобщи мненията и степенува насоките за последващите действия:
- Възстановяването на първия паметник на Христо Ботев в неговата възможна цялост.
- Опазването му от като културно-историческа ценност от национално значение.
- Позициониране на паметника в гр. Враца.
Председателят на Общинския съвет Владимир Христов се ангажира да организира втора среща по повдигнатите въпроси в навечерието на 2 юни – денят на памет за подвига на Ботев и неговите четници, с участието на експерти от всички заинтересовани страни. Тръгнали сме да платим дълга си към този паметник и най-важното е как да го съхраним и как повече наши сънародници да се докоснат до него, каза той в заключение.
По темата:
Да възстановим първия паметник на Ботев! – 18.03.2022
