Това е енергиен патриотизъм. Другото е чуждопоклонническо блюдолизство!
Само чрез създаване на реална конкуренция на вътрешния пазар могат да бъдат пресечени политическите зависимости на политици като Кирил Петков и Бойко Борисов, които вече и не крият, че са на ръчно управление от САЩ, продължава тезата си съпредседателят на ВМРО Искрен Веселинов в позиция, публикувана на страницата му във Фейсбук.
Реакцията му идва в отговор на поредното службогоническо изказване на Бойко Борисов за руския газ и западните ценности.
Чудя се ГЕРБ дясна партия ли са изобщо! Доставките на газ са признак на геополитическа ориентация само там, където има монополен доставчик, както нашият „Булгаргаз“. Само тогава правителството може да каже: „Давам парите на населението и бизнеса на този или онзи „голям брат“, за да купя газ от него.“ Мисля, че в духа на „западните ценности“ ще е не да сменим зависимостта и да си изберем друг „голям брат“, а да премахнем монопола.
Ето защо в духа на натрапваните шумно от българските политици „западните ценности“ Веселинов предлага вместо газта да се използва за политически цели, да се отвори свободен пазар с истинска конкуренция.
Държавата да обяви търг за 10 доставчика, които да напълнят по 1/10 от обема на газохранилището в Чирен. Газ, който после ще продават в конкуренция на вътрешния пазар и тази конкуренция ще гарантира ниски цени. Така доставките на газ ще спрат да бъдат геополитическа драма, а ще минат в сферата на икономическия прагматизъм.
Това изисква икономическият патриотизъм, завършва тезата си съпредседателят на ВМРО.
Прилагаме и пълния текст :
Вчера Борисов направи нисък плонж пред отвъдокеанските господари, за да получи одобрението им за връщане във властта чрез коалиция ГЕРБ-ПП. ПП-тата после изпискаха като девици, но тях едва ли някой ще ги пита за нещо. От посолството ще им обяснят какво да правят…
Поантата на Борисовата ода на коленопреклонението беше по разлома руски газ и западни ценности.
Чудя се ГЕРБ дясна партия ли са изобщо?! Доставките на газ са признак на геополитическа ориентация само там, където има монополен доставчик, както нашият „Булгаргаз“. Само тогава правителството може да каже: „Давам парите на населението и бизнеса на този или онзи „голям брат“, за да купя газ от него.“ Мисля, че в духа на „западните ценности“ ще е не да сменим зависимостта и да си изберем друг „голям брат“, а да премахнем монопола. Държавата да обяви търг за 10 доставчика, които да напълнят по 1/10 от обема на газохранилището в Чирен. Газ, който после ще продават в конкуренция на вътрешния пазар и тази конкуренция ще гарантира ниски цени. Така доставките на газ ще спрат да бъдат геополитическа драма, а ще минат в сферата на икономическия прагматизъм. Иначе политиците (пък и народът) ще продължат да си търсят „спасител“ от кризата на Изток или Запад и да плащаме прескъпо за сделки, в които има калкулирана и политическа цена.
Това изисква икономическият патриотизъм!
