На 19 септември в Двора на кирилицата в старопрестолна Плиска бе открит паметник на братя Миладинови. На тържеството присъстваха почетният председател на ВМРО – БНД Красимир Каракачанов, водачът на листата на патриотичната формация за област Шумен Деан Станчев и други членове и симпатизанти на партията. Бе отбелязано, че откриването на паметника на просветителите от Струга в първата българска столица символично обединява двата края на българската етническа територия, откроява връзката между бляскавото минало през Средновековието и възрожденската епоха, когато българите отново изправят ръст и декларират своето място в Европа. В съвремието именно тези връзки са много необходими на българите, защото само познаването на историята и духовното пробуждане могат да доведат до национална обнова.
Красимир Каракачанов и местните активисти на автентичната патриотична партия обсъдиха проблемите на Шумен и възможностите за решаването им, като бе акцентирано върху проблема с водата, лошата инфраструктура и ниския жизнен стандарт на шуменци, все по-големия отлив на млади хора от града, като на тяхно място пристигат слабообразовани и дори неговорещи добре български език хора от селата, което от своя страна е една от причините за ниския жизнен стандарт и за липсата на квалифицирана работна ръка в Шумен. Инж. Деан Станчев повдигна въпроса за все още невъзстановения паметник на 7-и Преславски пехотен полк и за лошото състояние на паметниците в града, за което наскоро общинските съветници от ВМРО сезираха местната власт.
Друг акцент в посещението на Каракачанов бе съдбата на един шуменец, останал забравен от голяма част от своите съграждани не без помощта на комунистическата власт, постарала се да заличи спомена за героичната му постъпка. Деан Станчев припомни неговия подвиг. На 9 септември 1944 г. подпоручик Петър Петров от 10-и конен шуменски полк отказва да предаде оръжието си на червеноармейците, зарежда своя „Валтер“ и се застрелва. Името му не е в учебниците по история, няма го изписано на паметник, няма дори паметна плоча, която да напомня на следващите поколения за героичната му постъпка, а думите му: „Български офицер никога не е предавал оръжието си!“, обобщават героичния образ на българския войн, който в сраженията на връх Св. Никола, при Сливница, Одрин, Тутракан и на много други паметни за нашия народ места оставя костите си в името на Отечеството.
Членовете на ВМРО се обединиха около идеята да се инициира създаването на комитет за поставяне на паметна плоча в Шумен, увековечаваща делото на подпоручик Петров. Градът, родно място на героя и едновременно с това мястото, където трагично е завършил неговият живот, заслужава да знае и помни, че един от неговите съграждани не се е преклонил пред чуждите окупатори, а е защитил честта и достойнството на българския офицер.
