Недопустимо е да налагат преименуване на българските клубове на тяхна територия с твърдения за фашистка принадлежност на патроните им
Позицията на ВМРО идва в отговор на гласуваните снощи в парламента в Македония промени в Закона за фондациите и сдруженията и Закона за партиите. Съгласно тези изменения клубове и организации няма да могат да се регистрират, ако имената им препращат към фашизма и националсоциализма и ако насаждат расова, верска и национална омраза и нетърпимост.
Според същите тези промени в законите в рамките на до три месеца всички клубове и сдружения, които попадат в рамката на новите разпоредби, трябва да сменят имената си.
Какво реално цели това?
Отговорът е ясен – отново удар по българщината и отново провокация, която да припише фашистка принадлежност на исторически личности като Иван Михайлов и Цар Борис III.
И защо това се прави точно сега, след като уж вече стартира процедурата по преговорната рамка на РС Македония за членство в ЕС?
И отново отговорът е ясен – защото от Брюксел дадоха зелена светлина за развихряне на злокобен антибългаризъм с натиска си над България да свали ветото. Защото самият председател на ЕК Урсула фон дер Лайен призна миналата седмица несъществуващия „македонски език“. Защото българската държава миналата седмица допусна провокацията да бъде разкрит частен клуб в Благоевград на името на Никола Вапцаров (с твърдението, че той е македонец) и на него да присъстват отявлени българомразци-сърбомани като Мицкоски.
Или казано накратко – защото партиите в 46-ото НС – ГЕРБ, ПП, ДБ, ДПС, а и останалите като БСП и „Възраждане“, които бяха част от мизансцена, продадоха българския национален интерес в Македония и отново отвориха кутията на Пандора на Балканите. А ЕС отново показа с поведението си, че ние винаги ще си останем малкия балкански член, от който нищо не зависи. Дори собствената ни история.
И сега какво следва? Насилственото преименуване на КЦ „Иван Михайлов“ и КЦ „Цар Борис III“.
Как е възможно да се търси фашизъм или разпалване на омраза при Иван Михайлов, например? Роден в Македония, този човек си представяше народите в родния му край да живеят като в една Швейцария на Балканите. Но сърбоманските елити не могат да го приемат, защото той не прие изкуственото и насилствено налагане на македонски етнос и езикова норма.
По отношение на цар Борис III днес дори соросоидните „историци“ не могат да скрият, че и той съзнаваше самобитността на македонската борба и нямаше проблем дори и с лозунга независима Македония. Дори и когато София и Скопие най-накрая бяха заедно в 40-те години на миналия век. Знакова ще остане сцената, в която царят е вдигнат на раменете на македонски дейци, сред които бащата на модерната македонска поезия, легендата Кочо Рацин.
Това е било винаги отношението на официална София към борческа Македония – уважение, великодушие, толерантност, помощ. Да, на Балканите мнозина загинаха в идеологически войни в 40-те години. И да, между синонимите „българин“ и „македонец“ мнозина комунисти се лутаха и избраха пътя на коминтерновския експеримент. Но това не направи Вапцаров по-малко българин, нито изтри снимката на Рацин с царя, нито днес може да изтрие историческата истина.
Иван Михайлов и цар Борис III не бяха фашисти, но едно е ясно: в днешна Македония продължават да управляват сталинисти. И единствените доволни от това могат да са неосталинистите в днешна Москва. Те ще получат в утрешния наивен Европейски съюз един чудесен своя агент в лицето на скопския политически елит.
Ще позволим ли?!
