Да спрем да се занимаваме с това какво искат едно или друго неправителствено сдружение или организация
Проблем е, когато се опитваш да решиш един проблем, но слагаш нещо през задния вход, заяви той за Истанбулската конвенция и Закона за защита от домашното насилие
Вкараха едни неправителствени организации в абсолютно всеки сектор на държавността. Голяма част от промените се правят през различни НПО. Сега в новия закон за борба с домашното насилие неправителственият сектор е много сериозно застъпен. А всъщност, това е работа на държавата – и образованието, и възпитанието, и грижата за българските граждани е работа на държавата. Не на някакви самозвани неправителствени организации.
Това мнение изрази в интервю за БНР Александър Сиди – съпредседател на ВМРО.
Оставям настрана този ужасяващ казус, с който съдебната система трябва да се заеме (за нарязаното с макетно ножче момиче в Стара Загора – бел. ред.). На мен ми направи впечатление, че цялата онази либерална жълтопаветна формираща мнения маса от хора излязоха, много бързо отсъдиха и казаха – „о, той има татуировка „Свобода или смърт“, край, това е патриот – патриотите са лоши, те правят така, ние трябва да се борим с тях“. Закачиха го на пилона на Рожен и с това приключиха въпроса. Не в това е целият въпрос. Въпросът е в липсата на здрави морални устои в обществото, за които същите тези хора 30 години наред получават пари, за да правят всякакви глупости в образование, в държава, в съдебна система.
Сиди призова „да спрем да се занимаваме с това какво иска едно или друго неправителствено сдружение или организация и да започнем да си вършим работата като държава“.
Добър документ като Истанбулската конвенция, чиято цел е да намали домашното насилие, беше натрупана с политически ангажименти, поети незнайно от кого към различни групи, изтъкна Александър Сиди в предаването „Преди всички“.
Бяха натоварени тези текстове с друг смисъл, след което Европейският съюз през всичките свои институции налага силово тази конвенция, за която българският Конституционен съд каза, че е невъзможно да бъде приета в България. Ето в това е проблемът – когато се опитваш да решиш един проблем, но в него слагаш нещо през задния вход. И в Закона за домашното насилие има текстове, които препращат в друга посока. Когато искаме да решим един въпрос, трябва да седнем и ребром да го решим, посочи той.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл >>>
