Текст от блога на зам.-председателя на ВМРО Костадин Костадинов
Софийският апелативен съд отказа да екстрадира Йован Вранишковски в Македония. Апелативните магистрати отмениха мярката му за неотклонение „домашен арест“, както и забраната да напуска пределите на България. Днешното решение на съдиите е окончателно.
Йован Вранишковски, самопровъзгласил се за екзарх на автономна македонска църква под сюзеренитета на сръбската патриаршия, беше задържан на граничния пункт Калотина на 17 ноември 2010 г., тъй като е обявен за издирване от „Интерпол“. Заповедта за задържане е заради влязла в сила присъда за злоупотреба с църковни пари в размер на 250 000 евро. При задържането му той беше обявен като „представител на Сръбската православна църква в Македония„.
„От всички доказателства става ясно, че и преди аз бях политически преследван, но има опасност и след екстрадицията да се продължи това политическо преследване“, казва пред съда бившият владика. Сигурен съм, че е така. Отдавна ни е известно, че в Македония на политическо преследване подлежи всеки, който е неудобен на управляващата сърбославска клика. Само че казано от устата на най-видния македонски сърбоман в изгнание, това признание има особена сила. А какво ли биха казали стотиците българи, станали жертва на най-мракобесния режим в Европа през XXI век – македонисткия. Какво ли би казал Мирослав Ризински, български и македонски гражданин, лежащ по скалъпено обвинение в Идризово вече трета година? Той впрочем беше изискан от България, за да излежи присъдата си тук, но без да откажат официално, македонските власти продължават да го държат в скопския затвор.
С решението си българския съд произнесе и присъда срещу македонската съдебна система. Според нашите магистрати тя очевидно е податлива на политически натиск, щом са приели доводите на адвокатите и свидетелите на Вранишковски. Защо тогава не се постави въпроса от наша страна за законосъобразността на присъдата на Ризински? Днес българските съдии разжалваха македонските си колеги, което е звучен шамар за цяла Македония. Защо българските власти са безкрайно предпазливи и даже жалки, когато трябва да защитят някой български гражданин оттатък Осогово и същевременно безапелационно твърди, когато трябва да отбраняват свързан със Сърбия македонски гражданин? В единия случай винаги слушаме как не трябва да вдигаме скандали с Македония, а в другия определено не ни пука дали ще се скараме. И това ако не е двоен стандарт, здраве му кажи. България за пореден път е мащеха за българите и майка за всички останали.
Много е вероятно да има сделка. България пуска бившия владика в Сърбия, но какво печелим от това не е ясно. Ясно е обаче какво губим. Пропадна една възможност за размяна на Ризински за Вранишковски, а най-вероятно българският политзатворник в Скопие ще понесе на гърба си последиците от унижението, което българският съд нанесе на Македония. Но какво от това? България спаси един сръбски владика. А кога ще намери време, смелост и воля да спаси и един български гражданин?
5 януари 2011
