Интервю с академик Григор Велев, председател на Асоциацията на българите по света
Източник: Агенция „Фокус“
Фокус: Г-н Велев, кои са най-големите проблеми, с които се сблъсква Асоциацията на българите по света?
Григор Велев: Асоциацията на българите по света е неправителствена организация , тя няма бюджет и финанси, които да се дават от държавни институции и всички действия, които предприемаме, за да обединяваме българите по света, са извършени чрез събиране на средства на доброволни начала.
В асоциацията членуват 116 землячески организации от 38 страни в света. Това е много радостно. Скоро получихме едно писмо, в което асоциацията на американците от български произход изявява желание да се присъедини. Много от тези землячески организации проявяват голямо желание да оказват материална помощ на българското население, особено в условията на икономическа криза. Вече получихме няколко ТИР-а от земляци с дрехи, с храни от българите в Германия, които раздадохме предимно във Варна (защото там ни е централата), но сключихме джентълменски договор с Българския червен кръст (тъй като нямаме чиновници, служители, които да се занимават непрекъснато с тази работа). БЧК ще поеме ангажимента, да раздават даренията, които получаваме от наши българи в чужбина.
Издаваме интернет вестник „Целокупна България”, който се следи от българите по целия свят. В него пишем това, което българските вестници отбягват или ги е страх да пишат.
Ние пишем за международноправните основания за връщане на Западните покрайнини към България. За признаване на българската общност в Гърция, която от 1934 година е в процес на усилени споразумения, Севърското споразумение, спогодбата Кафандарис-Моллов, Калфос-Политис, които ги нарекоха елини-българофони, елини-славянофони.
Водим активна борба и пропагандираме необходимостта от водене на преговори с Турция, за изпълнение на Ангорския договор, в клаузите за обезщетяване на тракийските българи, които са прокудени. Водим борба за признаване на статута на българите в Албания, имаме предвид Голо Бърдо, Мала Преспа. Водим активна борба за признаване на статута на българите в Косово в трите местности – Гора, Поле и Жупа. Започнахме активна борба за признаване на 1 560 000 българи, които живеят в Румъния, които в 1967 година са били преименувани, издадени са им паспорти и е направен един възродителен процес. По последно преброяване се оказа, че има 786 православни и 7540 католически българи. И ние ги питаме – „Къде са 1,5 млн. българи, които живеят в Румъния в 1934 година и при тяхното преброяване са се заявили категорично?” Там е имало над 200 български училища, над 49 църкви, всичко това е ликвидирано. Това е част от нашата голяма задача.
Голяма борба водим в Украйна, за обединяване на трите групировки на българите, които възлизат на над 1,5 млн., сега се борим срещу новото решение на правителството на Молдова, което закри българските училища
Фокус: Възстановяването на финансирането на населения с българи район Тараклия в Молдова, според вас достатъчно ли е като решение на проблема, който възникна там?
Григор Велев: За сега нищо няма. Заедно и с представителя на българското правителство там се надяваме на нещо повече. Те закриват и Българския национален университет в Тараклия. Ударът, който нанасят румънците, е тотален, виждате претенции за шелфа на Черно море. Имало 800 румънци, да им признаем национално малцинство, а къде са 1,5 млн. българи в Румъния, които те не споменават? Така че отношенията са много сериозно напрегнати, но ние се съмняваме, че този министър, който се афишира непрекъснато като евреин, а не за българин, ще свърши работа.
Фокус: По какъв начин Асоциацията на българите по света се включи в решаването на този проблем?
Григор Велев: Имаше конференция, ние изпратихме нашия главен секретар там, за да изложи нашата подкрепа към българите. След това ние пишем, както виждате, предаваме техни послания до нашето правителство, до Народното събрание и всички институции. Не разполагаме с други, освен тези средства. Организирахме фонд за събиране на средства за църквата, която изгоря там, сега създадохме фонд за събиране на средства, за да построим паметник на хан Кубрат, който ще бъде около 80 метра висок.
Фокус: Какво е отношението на Асоциацията на българите по света по повод вдигането на паметник на Симеон Радев на покрива на Министерството на външните работи в Скопие и бързото му сваляне?
Григор Велев: Симеон Радев, който е роден в град Ресен, е един от видните български дипломати, едновременно с това писатели, историци, историографи. Това беше опит да заграбят Симеон Радев пак от българската история, като поставят неговия паметник на покрива на Министерството на външните работи в Скопие, обявявайки го за най-големия дипломат на македонската нация. Той никога в живота си думата „македонец” не я е споменавал. След като се вдигна голям шум, включително и от нашата Асоциация на българите, започна една мощна кампания срещу това, те го смъкнаха от там и веднага го прекръстиха от паметник на Симеон Радев в паметник на Теодор Рузвелт. Смениха надписа, така че тази наша реакция беше много мощна и много добра, понеже беше подкрепена от организациите на българските клубове.
В близко време се готвим да организираме четвъртата сесия на Световния парламент на българите, където от Македония имаме 25 делегати, от 25 града на Македония, които ще присъстват, ще участват повече в голямата предстояща борба между албанци. Беше време, когато аз лично предупреждавах Любчо Георгиевски и г-н Иван Костов, който беше главният медиатор за сключването на Охридското споразумение, че рано или късно ще се стигне до етнически сблъсък, и то фундаментален, в Македония. Тогава Иван Костов казваше, че това са глупости. Сега, нека да види, че понеже той не познава българската национална история, проблемите на Македония, да види, че това ще стане реален факт. Те твърдо са решили да се отцепят от Македония и нашата информация е, че до края на идващата година, се предвижда да се създаде едно съединение между Косово, Албания и Западна Македония, под името Велика Илирия. Те имаха скоро събор, на който взеха такова решение, така че ни предстоят такива изненади – прекрояване на картата на Балканите.
Фокус: В коя държава проблемите на българите са най-сериозни?
Григор Велев: Те са различни, в различните страни. В Испания успяхме да открием около 47 съботно-неделни училища. Това беше много голямо постижение и бяха много доволни, защото имаха един добър статус, който трябва да се осигури на другите страни, които изпращат емигранти. Но сега, след кризата, която доведе до една безработица 45%, огромна част от българите останаха на улицата в Испания, но благодарение на перфектната социална система там, те получават социални, с които преживяват сравнително прилично. Доколкото знам, безработните получават 460 евро на месец социална помощ, което е към 800 – 900 лв. български пари.
Във всяка страна проблемите са различни. Ето, сега например, имаме големи проблеми с нашите българи, гастърбайтърите в Гърция. Там безработицата стига 46% и голяма част от тях се връщат в България. Национален гнет изпитват българите в Сърбия. Сърбите продължават своята национал-шовинистична политика, правят огромни обструкции за откриване на български училища. Ние сме имали 112 български училища в Западните покрайнини. Сега имаме само в Цариброд и в Босилеград, около 5 паралелки, като в Цариброд, те са със смесено обучение.
Подобен момент имаме, сега се борим за Украйна. Шест националности имат право да открият собствени училища, на българите дават само 3 часа да се учи български език, не сме поставени пред равни условия. Правим всичко възможно – тези проблеми да ги решаваме, но имаме голяма резистенция, българското правителство при условията на криза, е малко рефлектерно към проблемите на българската национална общност по целия свят. Има доста безродници в това правителство, за които България е само в настоящите граници. Те не са достатъчно добре образовани, не познават националната ни история, не знаят, че България е най-старата държава в съвременна Европа.
Вижте как другите държави правят всичко възможно, за да отстояват интересите на своите национални общности. Надяваме се, че ще дочакаме и до това време. Аз, който съм вече на 78 години, ако не мога, то поне внуците ми съм сигурен, че ще продължат нашата борба.
Фокус: Кои са най-сигурните начини за съхранение и популяризация на българския език сред сънародниците ни зад граница?
Григор Велев: Най-успешният модел, това е откриването на съботно-неделни училища като първа стъпка. Ние се борихме 5 години, за да накараме гърците да открият българско училище. Това беше нещо уникално, и ако българският манастир в Света Гора, Хилендарският манастир, нямаше собствен имот, един апартамент, който ни го предоставиха с най-голямо удоволствие, ние може би нямаше да имаме училище в Солун.
От 40 деца, с които започнахме в Солун, днес имаме 435 ученици и имаме настоятелно искане да разкрием Български колеж, тоест, да възстановим старата българска гимназия, с такива методи в град Солун. Но, г-н Дянков каза, че нямаме пари и на този етап ще останем само със средствата, които са дарени. Похвално е, че българските евреи създадоха български колеж в Израел, където се изучава български език от 1 до 12 клас.
Нашето голямо желание е да разкрием такива колежи в Одеса, където в момента живеят 235 000 българи. Там има крещяща нужда от откриване на 10 – 15 редовни училища, но парите ни пречат, за да изпълняваме мисията си. Българската академия на науките и изкуствата има разрешение да открие 10 читалища в Македония. Открихме първото читалище в град Велес, с 5000 книги, компютърна зала и всичко необходимо. Обаче, когато тръгнахме да откриваме другите, македонското правителство вдигна стоп палката и за сега имаме само едно читалище, което работи сравнително добре – раздава книги, изпращаме му списания.
4 май 2012
