Текст от блога на заместник-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки
„- Не ми дрънкайте много-много, аз ви казвам, че трябва да изберем правителствени! – извика бай Ганьо и удари силно по масата.”
Така започва главата „Бай Ганьо прави избори” от безсмъртното произведение на Алеко. Сякаш наръчник и настолна книга на правния „екип” на ГЕРБ, внесъл предложените промени …
Предложенията на ПП ГЕРБ за Изборния кодекс са очевидна подготовка за изборни манипулации и фалшификации. Видимо социологическите проучвания мотивираха управляващото малцинство да впрегне мишци и най-вече мускулната тъкан в главите си, в подготовката на едно „бай ганьово” изборно законодателство.
Исканията да отпаднат подписите под протоколите за наблюдатели при броенето на изборните протоколи в СИК, удължаването на времето за гласуване до „тъмна доба” са ясен знак, че ПП ГЕРБ се подготвя да повтори срамните сцени от миналите избори, когато техни народни представители влачиха чували с бюлетини. Тези скандални и срамни сцени бяха повод ОССЕ да направи остри забележки и препоръки, които управляващите днес игнорират.
„Избиратели ли?… – И сянката им няма да видиш! Като ти кацнат от всяко село по 12 души общински съветници с кметовете барабар, като събереш чиновниците и писарите, постави по краищата жандарми да връщат другите селяни, окръжи бюрото с тия 40-50 катили, направи някоя шашарма, наблъскай в кутиите няколко снопа бюлетини и ето ти тебе магарето народен представител, ха-ха-ха!”
Звучи познато, нали?
Предложенията на ПП ГЕРБ драстично се разминават с предизборните им обещания. Отпадането на възможността за пренареждане на листите е пример за недемократичност и крепостно отношение към т.нар „народни представители”. Същите тези, избраните в твърдите листи, в огромната си част, не представляват и няма да представляват българския народ, а ще бъдат послушни мижитурки, представляващи партийната си върхушка.
Пример – т.нар „независими” „депутати”. Използвам „депутати”, защото тези хора не са народни представители. Те представляват само себе си и в краен случай някаква мътна лобистка група, която ги е набутала през нечия листа в Народното събрание. Всъщност тяхната финансова, лична, вероятно наказателно-правна „зависимост” ги превърна в „независими”, като ги изтръгна от парламентарните им групи… иди, че разбери … повечето от днешните „независими” са били „депутати” три – четири мандата, един от тях май не е пропускал … и все от различни партии, коалиции, проекти …
Разбира се, че единствената възможност разочарованите и обезверени българи да се решат да идат до урните е възможността да пренаредят листата, да си изберат своя кандидат за народен представител и да гласуват за него. По този начин се заобикаля партийната зависимост, заобикалят се парашутистите по листите. Има възможност за избор, за промяна на политическия връх и то отдолу нагоре. Защото е повече от очевидно, поне практиката го доказва, че промяна от горе надолу трудно се случва.
Защо ГЕРБ отхвърля тази възможност, с което драстично нарушава собственото си предизборно обещание и нагло лъже избирателите – много е просто – защото и ГЕРБ, и всички правили изборни закони преди нея, се страхуват от вътрешнопартийните и боричкания, интриги и надцаквания … и хич не им е до демокрация … дори на думи.
На този фон жалко и смешно звучат твърденията, че народните представители от ГЕРБ щели да решават по съвест как да гласуват едно или друго предложение. Повече от очевидно е, че ще гласуват както им бъде наредено от партийното им ръководство, защото от това зависи мястото им в следващите „твърди” листи.
„- Тъй, ама само полицията не стига, трябва и бюрото да е твое – допълня Гочоолу.
– И аз тъй мисля – придружава Дочоолу. – То е сега наше, ама казвам санким… Наистина бе, бай Ганьо, я разправи, моля ти се, как скопосахте това бюро?
– Как ли? – отзовава се със самодоволна усмивка бай Ганьо. – Твърде просто! Нали избрахме окръжен съвет? Осем излязоха техни, четворица – наши. Накарахме да касират четворицата от техните, по-главните… Ама ще речете, че се дигнала гюрултия. Майната му! Додето я оправят – изборите ще свършат. Останахме четири техни и четири наши. Ама от техните оставихме само фукарите. Събрахме се да избираме постоянна комисия. Едного от техните разсилният не можа да го намери – сещате ли се?”
Полицията е ясно на кого е, сега се планират другите неща. Стига се до „бюрото”. По нашему – Секционна избирателна комисия. ГЕРБ планират за „завземат” всички ръководни места в Комисиите. Председатели, заместници, секретари. Явно водени от горните изборни практики. Стара максима – не е важно кой гласува, а кой брои .. отново ще има влачене на чували от жертвоготовни депутати, отново ще има подменени протоколи, загубени книжа и прочее, и прочее…
Така предлаганите промени в Изборния кодекс вероятно ще бъдат избутани от послушното и анонимно мнозинство, крепено от знаковите и последователно само в безкрайните си предателства и политически мимикрии, от вече споменатите т.нар. „независими” народни представители.
Срещу тези готвени изборни манипулации могат да се предложат отново няколко прости, но важни неща:
Изчистване на избирателните списъци от мъртви души, чрез активна регистрация и въвеждане на единен Избирателен списък. След демографската катастрофа и бежанската вълна след 1990 г. в избирателните списъци вероятно са останали поне 1 000 000 „мъртви души”. Имена и лични данни на хора, отдавна починали или хванали по „белия свят“. Досега нито една власт не ги е заличила от списъците, защото те са последният „резерв” за гласуване, за определяне на избирателната активност, за определяне „цената” на мандатите. Когато „цената” на един мандат в гласове е висока, горят „малките” партии и коалиции. Статуквото си играе играта…
Те, „мъртвите души”, „гласуват” след 19.00, като затворят урните. Те са единствените, които гласуват по „електронен” път. Само в масивите на „Информационно обслужване”. Как може да се промени това? Много просто. В преходните и заключителните разпоредби на Изборния кодекс се дава дву- или тримесечен срок, в който всеки пълнолетен български гражданин с избирателни права, желаещ да упражни правото си на глас да се „регистрира” и запише в единен Избирателен списък. Този процес може да се осигури с достатъчно наблюдатели, журналисти, за да се избегне ново дописване на „мъртви души” в списъка. Така ще стане ясно, че избирателният корпус далеч не е 6 000 000. И няма как да е, като населението на държавата скоро ще падне под тази цифра. Тогава ще е ясно колко са избирателите по райони и по секции. И ще се отнеме възможността за технически фалшификации. ГЕРБ отхвърлят това предложение. Явно искат да си запазят резерва от мъртви гласоподаватели.
Ограничаване на гласуването в чужбина само в български дипломатически представителства. Така ефективно ще се спрат огромните фалшификации, вършени от турската държава и ДПС в Турция. Където се оказа, че във всеки клозет в Анадола е разкрита избирателна секция, в която забележете – средното време за гласуване е около минута на глас! Всичко това с влизането в секцията, проверката на личните документи, процедурата по гласуване и прочее, и прочее. Така драстично и нагло ДПС и Турция подменят волята, подменят вота на българите вече десетилетия наред.
Задължителното гласуване, съчетано с образователен ценз. Задължителното гласуване може да е под формата на стимул, а не на наказание – например намаляване на данъци или нещо подобно, а не глоба. Задължителното гласуване, при всички забележки към думата „задължителен” има един изключителен плюс. То ще обезсмисли, обезсили купуването на гласове. Вече далеч не единствено цигански, трябва да се отбележи.
Това е … иначе ще прочетем в столичните вестници следующата телеграма:
„София. Министър-президенту. Изборите се извършиха при абсолютна тишина и порядък. Избрани: Ганьо Балкански, Фильо Гочоолу и Танас Дочоолу, всички наши. Опозиционните кандидати се провалиха позорно. Щом се появиха избирателите с музика начело, шайката им се разбяга. Целият град тържествува. Да живее Негово Царско Височество.
Ганю Балкански“
Прочетете позицията на ВМРО по повод готвените промени в Изборния закон тук.
