Източник: агенция „Фокус”
Митрополит Иларион Алфеев, председател на отдела за външни отношения на Руската Патриаршия, заяви в София, че най-важното за Македонската православна църква е да се върне в каноничното поле. По думите му въпросът за бъдещето на Македонската църква трябва да се решава в диалог със Сръбската, от която се е отделила тя. Публикуваме интервю на историка доц. Пламен Павлов пред агенция “Фокус” по темата.
Интервюто на доц. Павлов почти не предизвика реакции в България, но затова пък в сръбските и македонските медии беше широко отразено. В края на интервюто може да проследите някои от тези материали и да ги коментирате.
______
Фокус: Доц. Павлов, от историческа гледна точка как ще коментирате думите на митрополит Иларион, който е смятан за „външен министър” на Руската патриаршия за това, че най-важното за Македонската православна църква е „да се върне в каноничното поле”?
Пламен Павлов: Мога да тълкувам това изявление от няколко гледни точки. Разбира се, митрополит Иларион не може да изрази друга позиция, тъй като Руската православна църква е една от опорите на консерватизма в православието и винаги е била такава. Тя държи на някакви традиции, но те са се изградили в последните стотина години. Не мога да приема и това, което се спекулира от сръбска страна, че нашата църква е осма по ранг. Мисля, че самият патриарх московски и на цяла Русия Кирил каза, че нашата църква е най-древната славянска Патриаршия. По този начин виждаме, че Руската църква от една страна приема този неписан каноничен ред, който е от последния век, и същевременно – признава историческото наследство.
Ако разгледаме въпроса от гледна точка на генезиса на днешната Македонска архиепископия (която твърде самонадеяно се нарече Охридска, отричайки истинския характер на Охридската българска архиепископия), тя може да се върне към канонично общение с Българската православна църква. Аз не мога да приема, че това, което е станало през 1967 година, и което окончателно стана след 1991 г. – отделянето на днешната Македонска архиепископия от Сръбската патриаршия – почива на някакви сериозни исторически основания. То почива на една огромна историческа несправедливост – заграбването на тези земи от Кралството на сърби, хървати и словенци, известно най-вече като Югославия, наследено след Втората Световна война от комунистическата федерация Югославия.
Отделянето на една древна църква от една много по-млада църква, каквато е сръбската, за мен е някакъв исторически нонсенс. Нека да припомним: След като беше публикуван ферманът на османското правителство в Османската империя, в тези земи беше направен един режим на плебисцити и в крайна сметка те свободно направиха своето волеизлеяние като българи и станаха неизменна част от Българската екзархия. Неин наследник е сегашната Българската патриаршия с предстоятел Негово Светейшество митрополит софийски и патриарх български Максим.
Ако трябва да има някакво общение и някакво канонично общуване (което е много важно за една самостоятелна автокефална църква, каквато би желала да бъде македонската), то трябва да бъде с Българската патриаршия. Нейна църква – майка в никакъв случай не е Сръбската патриаршия; нейна църква – майка е българската.
Ако трябва да се търсят някакви канонични връзки, те са преди всичко с Българската патриаршия – Преславската патриаршия, Търновската патриаршия и не на последно място – с Охридската архиепископия (призната от император Василий ІІ още в 1018 – 1019 година и съществувала до 1767 г.), и също така – с Българската екзархия. Най-големите епархии, които днес съставляват Македонската православна Църква, са бивши епархии на Българската екзархия.
Не искам да давам уроци по история на митрополит Иларион или на Руската православна църква, която дълбоко уважавам, но историческата истина е тази: че в каноничен, в исторически и в чисто народностен план днешната Македонска православна църква има връзки единствено с Българската православна църква и с никоя друга.
Що се отнася до съвременните интерпретации и до злоупотребите с влияние, които Сърбия се опитва да прокарва по този начин – чрез Русия, аз ги оставям на съвестта на хората, които ги говорят. Не мисля, че Сръбската патриаршия има някакви канонични и исторически права върху днешните православни християни в Македония. Това, разбира се, е въпрос на техен избор, но догматичната, историческа и канонична връзка е с България, Българската патриаршия и в недалечното минало – с Българската екзархия. Тези земи бяха в състава на Българската екзархия до 1913 година или до 1918 година. Тези земи бяха несправедливо отнети от България, нарушен беше процесът на националното единство, поругани бяха правата на местното духовенство и на местните християни.
Не мисля, че си заслужава Руската патриаршия да защитава една огромна историческа несправедливост, извършена върху православни християни, както се получава в случая с този коментар.
Фокус: Защо няма реакция от страна на България?
Пламен Павлов: За мен необяснимо е отсъствието на реакция от страна на Българската патриаршия. Без да давам съвети, но Българската патриаршия, според мен, би трябвало, с един любезен сестрински тон да обясни на руските представители как стоят нещата. Те стоят точно в този план, в който ги обясних, и нямам претенции да откривам нещо, което е дълбоко известно на всички. Просто – Българската патриаршия би трябвало да защитава българския национален интерес така, както са го правили нашите велики духовни водачи като Иларион Макариополски, Екзарх Антим, Методий Кусев и тези, които са дали началото на съвременната православна църква.
Мога да припомня и за поведението на нашата църква през Втората световна война, когато тези земи, в църковен план, бяха обединени с България, и тогава въпросът беше решен без конфликти. Не бива по никакъв начин да се поощрява лъжата. В никакъв случай не мога да допусна, че има такъв обратен път – на връщане на Македонската православна църква в лоното на Сръбската патриаршия. Обясненията на Негово Високо Преосвещенство Митрополит Иларион, че в това нямало нищо нередно и че в съвременния свят понятията автокефалия са условни, може и да важат за някоя част на света, но не важат за бивша Югославия и особено за Република Македония, където с всякакви непозволени средства се възпрепятства свободното волеизлеяние на хората, включително и на православните християни. Или те се въвеждат в дълбока заблуда, която се вкоренява като хиляда пъти произнесена лъжа. Тя е намерила място и в учебниците на Йован Делчовски и други автори, по които учат македонските свещеници, но дори и в тези учебници в крайна сметка се говори за Българската екзархия, сочат се грамотите на Василий ІІ и се показва връзката на Македонската православна църква единствено и само с Българската православна църква.
Фокус: Истината за Охридската архиепископия навремето е казана още от академик Иван Снегаров; има ли смисъл днес да я преповтаряме?
Пламен Павлов: Очевидно има смисъл. Освен от академик Иван Снегаров, тази тема беше поставена за първи път в научен план от един много голям немски учен – Хайнрих Гьолцер. И когато има някакви критики, те са към Иван Снегаров, но старателно се избягва името на Гьолцер. В по-ново време има достатъчно много книги, издания, включително и на известния архиепископ Теофилакт Охридски, който винаги се е подписвал като Теофилакт Български, но виждаме, че тези истини като че ли не съществуват в коментарите на съвременния македоно-сръбски църковен спор.
Според мен този спор произтича изцяло от събития в ХХ век. Руската патриаршия не може да каже нещо друго; ако тя каже – нека македонската църква да се отделя, то тогава и украинската самообявила се патриаршия може да се отдели, както и епархиите в Молдова. Руската църква има същия проблем с Молдова, Украйна, Беларус и е естествено, че ще подкрепя сръбската. Но ако толкова държат на каноните и на светото православие – нека македонската църква се върне към българската, в крайна сметка – екзарх Йосиф беше последният законен духовен глава на тези хора.
Вижте отзивите от интервюто на доц. Павлов в сръбските и македонските медии и ги коментирайте:
Бугарски професор: Македонску цркву вратити Бугарској
Бугарски професор: Македонску цркву вратити Бугарској
„Makedonska crkva je oteta Bugarima“
По изјавата на Иларион, Србите и Бугарите веднаш почнаа да се грабаат и условуваат околу МПЦ
3 май 2012
