Източник: Агенция „Фокус“
Надежда Димитрова, специалист в Министерство на образованието на Молдова, в интервю за Агенция “Фокус”.
Фокус: Г-жо Димитрова, колко бяха тазгодишните участници в Олимпиадата по български език в Молдова?
Надежда Димитрова: Участваха 60 ученика от всички училища в Молдова, в които се изучава български език и литература. Това са районите Тараклия, откъдето има 21 души, Автономно териториално обединение Гагаузия, откъдето има 15 души. От Кантемирски район има две села, там има един Теоретически лицей в село Викторовка, гимназия „Иван Вазов” от село Стояновка, в Леовски район имаме три гимназии – в село Възвишение, Троица и Колебаловка. Също и от Теоретическия лицей „Васил Левски” в град Кишинев и от Каушенски район, село Константиновка, от Приднестровието от село Паркан дори имахме участници.
Фокус: Какви са задачите, които им бяха поставени, и какви са наградите за най-добрите?
Надежда Димитрова: Олимпиадата се провежда в два етапа. Първият етап е устен, в който децата рецитират стихотворение по избор, което са подготвили вкъщи, трябва да могат да беседват по него и да аргументират избора си. Вторият етап е писмен текст, който включва 20 тестови задачи по български език, литература, история, култура и традиции на българския народ. Олимпиадата е за 4 паралелки – 9, 10, 11 и 12 клас, като за всяка паралелка има четири места. Министерство на просветата на Република Молдова дава наградите, като за 1-во място отделят 1000 леи, за 2-ро – 800, за 3-то – 600 и за 4-то – 400.
Фокус: В колко училища се изучава български език в Молдова, как стои въпросът с кадрите по български език?
Надежда Димитрова: В Република Молдова в момента български език се изучава в 32 училища, включително и в Приднестровието. Училищата са осигурени с педагогически кадри. Има някои, които са започнали от 1988 година, минали са преквалификация в Република България, и днес продължават да водят дисциплините по роден език и история, култура и традиция на българския народ. Вече имаме и подготвени специалисти, които са с две специалности – Румънски и Български език, Руски и Български език, които са завършили Педагогическия университет „Йон Крянга”, има абсолвенти от Комратския държавен университет със същите специалности и Тараклийски Държавен университет „Григорий Цамблак“.
Фокус: Как стои въпросът с програмите, по които се учи и с учебниците?
Надежда Димитрова: Гимназиалното ниво е осигурено с учебници, които са издадени в Република Молдова, голям проблем има с лицейските класове. Все още няма издадени учебници, в момента работим по този въпрос, но, за съжаление, всичко опира до финансите.
Фокус: Какви са основните проблеми при изучаването на български език в Молдова?
Надежда Димитрова: Ако говорим за автономното териториално обединение Гагаузия, за голяма част от децата българският език не е роден или дори и да има българи по произход, в семейството не говорят български. Там ситуацията е малко по-сложна, защото липсва езиковата среда. Същото е в град Кишинев, защото децата идват от семейства, където говорят предимно руски, само в училището говорят български език. Този проблем го няма в Тараклийски район, защото там компактно живеят българи и в семейството се общува на роден език. В районите, където има по две – три села, в които живеят българи, а останалите са руснаци, молдовци, гагаузи, семействата са от смесени бракове и езикът, който се говори в семейството, е или руски, или румънски.
Фокус: Образователната реформа в Молдова по какъв начин ще се отрази на изучаването на български език? Ще има ли средства за заплащането на тези часове?
Надежда Димитрова: Миналата седмица в Министерство на финансите, ние представихме списъка на училищата, където се изучава роден език. Става дума не само за български, а също и за гагаузки, украински, полски език – езиците на националните малцинства. От министерството ни обещаха, че ще се намерят средства за допълнително финансиране на тези училища.
Фокус: С оптимизацията на училищната мрежа – какво ще се случи с малките населени места и училищата по селата, знаем, че българското население е основно в малки села?
Надежда Димитрова: Ние на всяка цена се стараем да запазим тези училища. Ясно е, че ако се затвори училището, като следствие умира и селото. Голям е проблемът, че нямаме деца в малките села. Например в Леовски район, където са две села на разстояние максимум 10 км., с две гимназии, ясно е, че ще трябва да се обединят. И в двете гимназии се преподава български език, така че тук става въпрос за по-добро качество на образованието и за по-добри условия.
Фокус: Каква помощ допълнително бихте искали – било от България, било от родолюбци от страната?
Надежда Димитрова: Преди всичко, издаването на учебници за лицейските класове. Голям проблем имаме и в детските градини, защото тук малко сме изпуснали положението, тъй като роден език не се преподава. Сега правим всичко възможно, за да възобновим това, тъй като в началото на `90-те години са се водели часовете по български език в детските градини. Но пак се стига до въпроса с финансите.
Фокус: Каква е ролята на медиите в обучението на съвременен български език? От 2011 година Радио Фокус излъчва своя програма в Молдова. Какво бихте искали да чуете в нея?
Надежда Димитрова: Аз съм в Кишинев и тук не съм чула радиото. В по-изгодно положение са Тараклийския район, но ако може това излъчване да покрива и другите населени места, където живеят българи, ще бъде много добре. Много ще е добре децата, а и не само те, да чуят българската литературна реч.
Фокус: Как трябва да се реши проблемът с незнанието на държавния език от българите в Молдова, което ги ограничава от участие в обществения и политически живот?
Надежда Димитрова: Трябва да се осигурят добре подготвени специалисти. Може да се увеличи броят на часовете. Много е важна и средата, може някои дисциплини да се водят на български език.
13 март 2012
