Текст от рубриката „Турция разбулена”
Източник: Е-вестник
Автор: Бурак Акънджъ, Франс прес
След голямата изборна победа на неговата управляваща партия, турският премиер Ердоган ще трябва спешно да се заеме с кюрдския въпрос и да се опита да се помири с представителите на едно малцинство, превърнало се в неизбежна сила в парламента, смятат експерти.
Партията на справедливостта и развитието на премиера Реджеп Тайип Ердоган, която е на власт от 2002 г., е принудена в повече или по-малко кратък срок да търси решение на кюрдския конфликт, в който загинаха 45 000 души от началото на въоръжената борба на Кюрдската работническа партия ПКК срещу силите за сигурност на Анкара през 1984 г. за създаване на независима кюрдска държава в Югоизточна Турция, населена предимно с кюрди.
Това искане се промени в искане за автономия в рамките на една федерална система, защитавано от основната кюрдска формация – Партията за мир и демокрация, която е другият печеливш в изборите. Кюрдският блок, подкрепен от Партията за мир и демокрация, спечели 36 депутатски места на фона на 20 в досегашния парламент, което е исторически резултат.
“Основният проблем, с който се мъчи Турция, е Югоизточен Анадол” – арена на стълкновения между армията и кюрдските бунтовници, коментира Гюнери Дживаоглу от в.”Миллиет”. Той подчертава, че бъдещото правителство трябва “чрез демократични мерки” да намери решение на този въпрос.
Партията за мир и демокрация стана “сила, която не може да бъде игнорирана” в парламента, макар че тя трябва да “съзнава границите на своите искания”, отбелязва политическият анализатор Таха Акьол. Подкрепено от едно по-солидно представителство в парламента, кюрдското искане за автономия ще се засили, смятат анализаторите.
Кмет от Партията за мир и демокрация заяви наскоро, че не признава вече решенията на “турските съдилища”. Призивите за гражданско неподчинение зачестяват и въоръжените сблъсъци, макар и спорадични, продължават.
Абдуллах Йоджалан, който се намира в затвора, но остава лидер на кюрдските бунтовници, заплаши с най-лошото от 15 юни нататък, ако разговорите, които водят с него представители на разузнаването, не бъдат подновени.
Позициите на едната и на другата страна остават отдалечени. “Ердоган е категорично против преподаване на кюрдски език в училищата, което е основно искане на кюрдите”, посочва за АФП Дениз Зейрек от в.”Радикал”. Освен исканията за езика, кюрдите настояват за отбелязване на тяхната идентичност в новата конституция, обещана от Ердоган.
Четири гласа не достигат на Партията на справедливостта и развитието до необходимото мнозинство в парламента, за да може сама да промени конституцията и да я насочи към президентска система, както възнамерява да направи Ердоган.
Партията за мир и демокрация би могла да подкрепи Партията на справедливостта и развитието за този конституционен проект в замяна на тези искания. През 2009 г. правителството обяви демократична инициатива в подкрепа на кюрдското население, наброяващо между 12 и 15 милиона души, която събуди големи надежди.
Но тази инициатива се провали и Ердоган се върна към по-класически стил на изказванията: “Едно знаме, една страна, една нация”, заяви той по време на предизборната кампания.
Съдебният обръч са затегна: след забраната на една прокюрдска партия през 2009 г., арестите на деца, хвърлящи камъни срещу полицаи по време на демонстрации и на стотици кюрдски активисти съживиха напрежението. Процесът срещу Съюза на кюрдските общности – градска структура за подкрепа на ПКК, продължава.
“Политическите сили нямат друг избор освен да преодолеят разногласията си и да работят за компромис по кюрдския въпрос”, добавя Дениз Зейрек.
БТА
