Районът около паметника на Левски в Босилеград от години чака облагородяване. Серия от административни и политически спънки обаче неизменно съпътства усилията на хората от българския културно-информационен център (КИЦ) в града. Преди дни директорът на КИЦ Иван Николов разпространи до медиите писмо с описание на проблемите в годините.
Публикуваме целия текст на писмото:
Паметникът на Левски в Босилеград бе повдигнат през 2005 година с надчовешки усилия в екстремни зимни условия и рекордни срокове, поради което остана частично недовършен. Въпреки това, той си остана най-голямото постижение, символизиращо националното движение на българите в Западните покрайнини.
Паметникът на Левски се наложи като място за поклонение и отбелязване на значителни дати от българската история. Непрекъснато се посещава от държавници, представители на държавни институции, организации, гости, туристи и многобройни граждани. С времето прерасна в най-голямата забележителност, с която Босилеград се прочу и всеки, който дойде тук, иска да го посети.
Кметът на общината Владимир Захариев в продължение на 8 години не направи нищо, за да уреди площадката и повърхността около паметника, въпреки че в своите изказвания пред български политици и журналисти често се представяше за голям българин, дебело подчертавайки именно „заслугата” си за откриването на паметника на Левски и ползвайки значителни политически дивиденти в България от това. Благодарение и на този паметник, вратите на Военно-медицинска академия, Държавната агенция за българите в чужбина, Министерството на правосъдието и Министерството на образованието се отвориха за община Босилеград.
През това време, паметникът на Левски обрастваше в плевели и бурени, бордюрите около него се разпадаха, наблизо се хвърляха битови отпадъци, а повърхността около него се използваше за паркиране на коли, което бе крайно неуважително и оскърбително към паметта на Левски.
Възмутен от това, Димитър Димитров Треперски в началото на месец юли тази година, реши със собствени средства и труд да уреди площадката пред паметника на Левски. В продължение на почти два месеца, той работи на екстремни 40-градусови горещини и направи ограда, осветителна инсталация и тревна повърхност около паметника. Паметникът получи много по-приветлив вид, но вместо благодарност и признание, Димитър Димитров се сблъска със сериозна административна обструкция.
КИЦ „Босилеград” с писмо № 21/12 от 13. 07. 2012г се обърна към ПП Дирекция за строителни площи и пътища, с което поиска съгласие осветителните лампи около паметника на Левски да бъдат приключени на градската мрежа за улично осветление. След почти два месеца, с писмо № 692/12 от 04.09. 2012г., Дирекцията отговори, че затова е необходимо да се обърнем към общината и Елетроразпределителното предприятие в Босилеград.
В Електроразпределителното настояваха за редица такси и документи, които само общината може да издаде. Отчаян от сложната административна процедура, Димитър Димитров поиска сам да поеме разноските за осветлението на паметника, но затова пък не може да предостави необходимите документи, защото паметникът е общинска собственост. Така разкарването и унижаването от врата на врата продължава почти два месеца. През това време, паметникът на Левски продължава да е на тъмно.
Недостойното отношение на кмета на общината Владимир Захариев към паметника на Левски, отразява не само липсата на всякакви културни, естетически и политически разбирания от страна на местната власт за името и делото на Левски, но и продължаващото вражеско отношение към почитателите и последователите на Левски.
КИЦ „Босилеград” смята, че не само е недопустимо българи да се отнасят по такъв начин към паметта на Левски, но и че е недопустимо Р Сърбия, като кандидат за членство в ЕС и съсед на България, да се отнася по такъв начин към Апостола на свободата.
Припомняме, че през 2010г., тогавашният сръбски премиер Мирко Цветкович в знак на извинение за забраната за отбелязването на гибелната дата на Левски в Босилеград, заедно с премиера на България Бойко Борисов поднесе цветя пред паметника на Левски в София.
Крайно време е кметът на Босилеград и член на консервативната великосръбска, националистическа, антиевропейска, антибългарска и проруска партия на д-р Войислав Кощуница да си припомни този случай и да си извади поука от него.
Председател Иван Николов
10 септември 2012
снимка: архив, Младежка организация на ВМРО
Повече за дейността на Културно-информационен център „Босилеград“ четете тук:
КИЦ – Босилеград възмутени, че се сърбизира най-големия български светец Свети Иван Рилски
Българският КИЦ в Босилеград: Защо София ни предава?
Изложбата „Босилеград преди и сега” в Бесарабия, Румъния и България
Отново проблеми за българи на границата със Западните покрайнини
