Текст от блога на зам.-председателя на ВМРО Костадин Костадинов
През юни 2010 г. Европейският съвет прие нова 10-годишна стратегия за повече работни места и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Стратегията, наречена Европа 2020, определя как да се преориентират съществуващите политики за управление на кризи към средно и дългосрочните цели за насърчаване на растежа и заетостта и да се гарантира бъдещата устойчивост на публичните финанси. Последното е предпоставка за устойчиво социално развитие в ЕС.
В условията на икономическата рецесия първите групи, които бяха засегнати, са младите хора и емигрантите. Властите се сблъскват с все повече трудности при опитите да балансират държавните бюджети в подкрепа на семействата и помощ за младите хора и емигрантите в един свиващ се пазар на труда. Освен това все по-трудно става и финансирането на схемите за пенсиониране. Впрочем необходимостта да се мобилизира демографския потенциал на ЕС е подчертана още през октомври 2006 г. в изявлението на Европейската комисия относно демографското бъдеще на съюза. В него се подчертава, че комисията може да предложи помощ на държавите-членки по отношение на координацията на съществуващата демографска политика. Това обаче може да стане само по искане на държавите-членки и с подкрепата на Европейския парламент.
Към настоящия момент е много трудно да се даде пример за европейска демографска политика. В отделните страни практиките са различни. Най-последователна политика за запазване на регионите от обезлюдяване прилага шотландското правителство. В резултат на широката автономия, която британското правителство на Тони Блеър даде на Шотландия през 1999 г., шотландците получиха възможност сами да определят регионалното си развитие. Едно от първите неща, които те предприеха, беше да прекратят затварянето на малките селски училища.
Около един милион от общо 5.1 милиона души в страната живеят в селски райони и тази част от шотландският народ се разраства. Между 2001 и 2006 г. населението на Шотландия се увеличава с 1%. За сравнение, нарастване на населението в областите, които са класифицирани като отдалечени селски райони, е 4%, а в достъпните селски области (на селските райони в близост до градовете) ръстът е 6,3%. В градските райони увеличението е само 0,1%. Така че селските райони повече печелят, отколкото губят население, но това не прикрива факта, че все повече млади хора ги напускат, оставяйки зад себе си застаряващо население. Така се стигна до парадокса въпреки демографския ръст в селските райони да започнат да се закриват училища, което от своя страна още повече засили процеса на депопулация.
Шотландското общество се загрижи изключително за този проблем, защото сред най-засегнатите региони бяха тези с преобладаващо келтско (галско) езично население, представляващо живият носител на шотландските традиции и култура. В този момент съдбата на едно малко училище прикова вниманието на всички шотландци.
Въпреки че получава един от най-добрите доклади за работата на началните училища в Шотландия, едно отдалечено училище се бори срещу затварянето си. Село Уеясаунд се намира на острова Унст, който е част от Шетландските о-ви и е най-северният населен остров от Британските о-ви. Към 2006 г. в селското училище, строено през Викторианската епоха, има 11 ученици. През последните години този брой не е бил по-висок от 20, а е падал и до само 6.
Затварянето на селското училище ще доведе да обезлюдяване и на острова, тъй като децата трябва да пътуват всеки ден с кораб до съседния остров, отдалечен на 10 км. Протестите на местните хора са подкрепени и от шотландското правителство, което започва работа по приемане на специален закон, наречен Закон за селските училища. Законът влиза в сила през 2008 г. Освен, че дефинира какво е селско училище, той отдава огромна роля и на келтския (шотландския) език, говорен едва от 50 000 шотландци.
Шотландското правителство е наясно с крехкото състояние на умиращия език и жизненоважната роля на селските училища, които могат да гарантират, че галският ще остане характерна черта на отдалечените селски общности, където традиционно се говори. В случай на закриване на училище в галоезична среда, законът предвижда да се даде възможност на учениците да получат средно образование на келтски, макар и в друго училище. Защото законодателите са наясно, отделянето на учениците от традиционната им среда може силно да повлияе на използването, знанието и ролята на келтския език в общността.
Законът за селските училища въвежда термин селски училища според класификация на районите в страната. Оказва се, че в отдалечените селски населени места с население по-малко от 3000 души, и разположени на повече от 60 мин. път с автомобил от най-близкия град с поне 10 000 души население, са разположени 38% от училищата, или 704 на брой. 89% от тях са разположени в планински или островни райони, основно келтско езични. От тях 179 са с от 1 до 25 деца (25%), 210 са с от 26 до 50 деца (30%), 143 са с от 51 до 75 деца (20%), 118 са с от 76 до 100 деца (17%) и 54 са с от 101 до 120 деца (8%). 62% от тези училища, или общо 430, са с от 1 до 3 училища.
За всички тях правителството на Шотландия решава, че са държавен приоритет, и затварянето им ще се случи само ако в населеното място в продължение на 3 последователни години няма нито едно дете, постъпило в клас. Резултатите са изключителни. Само за 2 години, от 2008 г. до 2010 г., броят на постоянно емигриращите млади хора от селата спада с повече от 30%. Движението на населението продължава да е динамично, но емиграцията започва да отстъпва за сметка на сезонния гурбет. Най-важното е, че семействата на трудовите мигранти остават по родните им места.
Подобна практика има и Франция, но там случаят е доста по-любопитен. Там борбата за запазване на селските училища се води не от държавата, а от частна културно-просветна организация, и то точно срещу държавата. В Бретан, келтскоезичен френски регион, в началото на 70-те години миграционните процеси довеждат до обезлюдяване на цели общини. Френското правителство започва да закрива училища едно след друго, а децата се пренасочват към по-големите общински центрове, които са френскоезични.
Заплахата от бърза асимилация на бретонските деца принуждава местните жители да се организират и така се създава организацията Диван. Първото училище Diwan е създадено от няколко родители през 1977 г. в с. Лампол Плюдалмезо близо до Брест. То е последвано от пълно начално училище през 1980 г., първият колеж в 1988 г. и първият лицей в 1994.
През 2008 г. училищата Диван честват своята 30-годишнина в подкрепа на бретонския език и бретонско обучение в училищата. Пасивната съпротива на централното френско правителство обаче е доста ефективна. Едва 1,5% от бретонските деца, или 3 528 ученика през 2012 г., посещават малките селски училища на Диван, като тенденцията е колкото е по-малко селото, толкова повече деца да посещават бретонското училище.
Съседна Гърция има по-диференцирана политика. Въпреки че в нея се допуска съществуването на училища дори и с по три деца, практиката на гръцката администрация е доста избирателна. Решението къде и как да се поддържа малко селско училище е плод на съвместно заседание на министъра на образованието и религията и министъра на финансите. През годините, последвали големия гръцки емиграционен поток след падането на военната хунта през 1974 г., малките училища се запазват само в гръкоезичните региони. Там, където доминира българското, албанското или турското малцинство, се допускат само безплатни детски градини, имащи за цел по-бързата асимилация на тези малцинства. Училищата се затварят, за да може учениците и техните родители да се заселят в големите гръкоезични градски центрове.
Това довежда до сериозния вътрешен регионален дисбаланс между Севера и Юга на Гърция. И до днес северните части са по-безлюдни и слабо развити от южните именно като следствие от тази политика. Това е така, защото българското и турското малцинство са концентрирани точно в тези части на страната. С други думи Гърция е пример за избирателно прилагане на демографски политики.
Все пак, като последица от решението на Европейския съвет от 2010 г. няколко региона от европейски държави се обединяват в група, наречена ПАДИМА – абревиатура от английски за Политики срещу обезлюдяването на планинските области. Торино (Италия), Теруел (Испания), Даларна (Швеция), Бускеруд и Хедмарк (Норвегия) създават PADIMA като проект за обмен на най-добрите практики в борбата си обезлюдяването на планинските райони. Партньорите се ангажират в 3-годишно сътрудничество, което да доведе до политически насоки за по-успешно вевеждане на методи за привличане на нови жители в планинските области.
Основните приоритети на ПАДИМА са три – образование, териториален маркетинг (реклама на планините като добро място за живот) и икономическа диверсификация (не само туризъм и селско стопанство, но и въвеждане на ВЕИ). Засега обаче организацията не е постигнала особени успехи в налагането на нови практики в демографската политика.
От всичко това е видно, че европейската практика в борбата с демографския упадък е доста разнородна. България има поле за приложение на каквито възможности избере. Стига да иска, разбира се. Да иска да оцелее.
26 април 2012
