Или защо в дипломатическия манастир половината послушници не са девици
Автор: Светослав Терзиев
Вземаме „назаем“ от вестник „Сега“ материал на Светослав Терзиев по скандала с дипломатите, сътрудничили на разузнавателните служби.
Каква е разликата и приликата между „Уикилийкс“ и Комисията по досиетата? „Уикилийкс“ публикува тайни дипломатически документи (досиета), но заличава повечето имена в тях. Комисията публикува списъци с имена, но крие повечето досиета. И в единия, и в другия случай не излиза цялата истина.
Потайната кореспонденция на посолството на САЩ може да изиграе очистваща роля в България, ако чрез анализите за организираната престъпност и висшата корупция освети и самите престъпници, на които засега по неизвестни причини се отказва американска виза. Защото в демократична България добре се знае какви престъпления са вършени, но те се приписват все на неизвестни извършители. Комисията по досиетата пък ни залива със списъци, без да прилага към тях на интернет страницата си личните досиета, че да научим кой какво е правил при комунизма. От което произтича банализираният вече спор: за доносници ли става дума, за патриоти ли, или за жертви на конспиративен натиск. Най-добрият съдник може да бъде читателят, който обаче засега е лишен от четивата. За да няма конфликт на интереси в статията, предлагам публикуването на личните досиета в интернет да започне от моето, което съм виждал, но нямам право да разгласявам, защото в комисията бях поканен да подпиша декларация, че няма да изнасям съдържанието му, за да не засегна трети лица. Мога само да съобщя, че цялото се състои от кадрова справка плюс три рапорта от Париж как съм проявил пасивност при двугодишни усилия да ми бъдат възложени задачи от разузнавателен отдел, като е приложена и заповед от същия отдел да се прекратят от август 1989 г. контактите с мен „поради нежелание да изпълнява нашите задачи“.
Темата за журналистите с досиета бе глозгана миналата година по това време и си остана все същият гол кокал, защото не бе добавен никакъв обогатяващ материал. Сега на дневен ред са дипломатите. Кокалът изглежда по-голям, но е точно толкова питателен, колкото вкаменелост от динозавър. Той дава шанс на някои политически палеонтолози от „Синята коалиция“ да заявят съществуването си, но не им помага да се нахранят достатъчно, за да придобият по-голяма обществена тежест. Особено комична е изненадата на външния министър Николай Младенов, придружена с възмущение, че в поверения му дипломатически манастир половината послушници не били девици. Как ли ще гледа отсега нататък в очите своите колеги от ЕС и НАТО?
Как ли? Да започнем от Съединените щати, които са ни главен приятел. „Темата за българските посланици, които са били сътрудници на Държавна сигурност (ДС), със сигурност е много интересна, но тя е въпрос, с който правителството трябва да се справи само“, заяви в сряда посланикът на САЩ Джеймс Уорлик след среща в парламента с депутати от ГЕРБ. На журналистически въпрос би ли се съгласил посланикът на България в САЩ да е бивш служител на ДС, той отвърна, че няма коментар, който да смята за уместно да прави.
С други думи: „Нямам думи!“
А как и да има, след като първият материал в „Уикилийкс“ за България бе инструкция на неговата началничка Хилари Клинтън от средата на 2009 г. как посолството на САЩ да събира строго разузнавателна информация, което по всеобщо очакване би трябвало да е работа на ЦРУ или на друга разузнавателна централа. Същата инструкция е получена и в други посолства. Нима американските посланици и други дипломати са вербувани от тайни служби? Най-добре е да не се коментира, както постъпва Уорлик.
Тъй като дипломацията се придържа към принципа на реципрочност, нека си представим, че нашата посланичка във Вашингтон Елена Поптодорова получи подобна инструкция, но с подписа на Николай Младенов. Въпросът е след колко дена ще бъде извикана, за да й бъде връчена нота за персона нон грата, ако американските власти разберат, че събира номерата на кредитните карти на висшите политици в страната, че изучава здравината на бетона в подземните съоръжения и осведомява българското държавно ръководство на какви епидемии са най-податливи американците. Склонен съм да мисля, че дори страховитата Държавна сигурност, която бе набедена от ЦРУ, че е искала да убие папата, не е възлагала такива задачи на българските дипломати в епохата, когато САЩ бяха архивраг на НРБ, социалистическия лагер и цялото прогресивно човечество. България обаче в момента се води пръв приятел на Америка и тъкмо в името на приятелството не смее да се запита за какво са им все пак на американците сведения колко издръжливи са нашите бомбоубежища. Вярно е, че Съединените щати са от малкото държави, запомнени с бомбардировки над София (направиха си и паметник, за да не забравяме), но спокойно може да се приеме, че като наши съюзници искат да ни помогнат да заздравим слабите си места в бетона. Скромността обаче ги принуждава да правят това потайно.
Българското правителство, както знаем, основателно се гнуси от „ченгета“ и в името на дипломатическата си непорочност ще приеме закон за поредната чистка във външното министерство. Трябвало да отзове половината ни посланици в ЕС (13 от 26), защото имали досиета от комунистическо време. Идеята ще е полезна, ако се изпълни най-бързо по следната причина: след отзоваването на посланиците половината посолства ще останат без титуляри поне за една година, защото отиващият си президент Георги Първанов няма да издаде укази за назначаване на нови. Той ще се запъне не заради бившата си принадлежност към ДС, а заради шанса си да покаже характер като непреодолим опонент на ГЕРБ в качеството си на неофициален лидер на формацията АБВ. Така премиерът Борисов ще вдъхне живот на неговото политическо творение, което засега изглежда мъртвородено. Но това не е толкова важно за обществото, колкото за самия Първанов.
Обществената полза ще бъде, че за една година ще се види колко ненужни на България са нейните посолства, а покрай тях и външното министерство, което по убеждението на Борисов също е бъкано от „агенти“. Държава, която няма тайни, а се задоволява да събира информация каквато другите съюзни страни й спускат, може изцяло да ползва услугите на техните посолства. Това е огромен ресурс за икономии, но има и още по-голям.
Новата Европейска дипломатическа служба ще даде възможност на държавите да се освободят от посолствата, които им тежат финансово, и да разчитат на мисиите на ЕС. Така не само в съюзните страни, но и навсякъде по света ще можем да закрием посолствата си. Министър Младенов съобщи, че в момента България има 114 задгранични представителства, като 40% от тях се ръководят от хора, работели за бившите служби. Да започнем от тези 40% и ако се окаже, че нищо лошо не се случва с държавата, да продължим да закриваме посолства до 100%. В тази финансова криза всеки спестен лев е важен. Може да издигнем и почин: Дипломатите да строят магистрали и спортни зали! Така ползата ще е двойна – не само ще пестят, но и ще наливат пари в държавата.
Източник: „Сега”
