Източник: „Бивол.бг“.
Триетажната сграда, в която е настанено Главното мюфтийство е дарена на държавата през 1931 г. от българския предприемач от македонски произход Димитър Станишев и неговата съпруга Луиза „на вечни времена“. Дарителите са пожелали къщата на Братя Миладинови 27 да служи за образуване на благотворителен фонд при Министерството на народното просвещение, от който да се отпускат стипендии на бедни българчета, родом или с произход от Македония и Западните покрайнини, за следване в български и чужди университети. Станишев е бил виден българин от Галичник. По време на българската власт 1915-18 г. дарява родната си къща за нуждите на българската управа. След като Вардарска Македония е окупирана от сърбите се преселва в София. Необходимо е да се каже, че този виден български патриот е дарил и 15 000 лв. за посмъртната каса на Илинденската организация, която подпомага революционери-ветерани в нищета.
Дарението е прието със Закон от Народното събрание на 18 февруари 1931, обнародван с указ номер 38 на Цар Борис III в брой 282 на Държавен вестник на 20 март 1931 г. показва справка в архивите. Лично Цар Борис награждава Димитър Станишев с орден „Българска признателност за човеколюбие“, III степен. Предприемачът умира на 26 септември 1936 година и е погребан с почести от македонската емиграция.
Дълги години голямата къща на Станишеви се използвала за нуждите на българското просвещение и децата на македонските бежанци. Сградата е и една от малкото български постройки, които са включени в световните каталози на архитектурните забележителности.
Незнайно как в началото на този век апетитният имот се оказва собственост на скандалното дружество „Софийски имоти“, което в края на 2001 г. го продава на Главното Мюфтийство за 544 920 лв., показа проверка на Биволъ в имотния регистър. Справките сочат, че на няколко пъти сградата е била ипотекирана, залагана и дори запорирана, заради действията на „собственика“.
Документите говорят красноречиво и повдигат много въпроси. На фона на дискусията около вакъфските имоти, прилежно описани от турската държава, имаме драстичен огледален пример за безстопанственост от страна на българската държава. Преди да реагира Биволъ, сигналът за безобразието е бил пуснат от македонски българи до лидер на една политическа партия, но не е последвала никаква реакция от там.
Министерството на образованието трябва да каже как така къщата на Станишеви се е озовала изведнъж в Софийски имоти. Кой е взел решение да я продаде, като наруши дарствения акт, който е неприкосновен, защото е договор между дарителя и Българската държава? Дали сегашната ни държава се смята за правоприемник на България от преди 9 септември 1944 г, или единствено за наследник на НРБ!? За безнраственото потъпкване на дарствената воля и паметта на сем. Станишеви е нужна силна обществена и институционална реакция, за да бъде възстановено моралното и юридическо право.
Ще бъде ли възстановена законността и уважена волята на Димитър и Луиза Станишев за благотворителен фонд, с който да се финансират студенти от Македония и Западните покрайнини, или скандалът ще остане като паметник на институционалната амнезия? Сегашното положение с къщата на дарителите сем. Станишеви обезсмисля правовия ред, премахването на деформациите от комунистическия режим след 1989 г. и въобще самата идея за държавност!
