Глория Стоева, младежка организация на ВМРО в София
Текстът е публикуван в страницата на Младежката организация в София http://www.vmroyouth.org/node/1258
Бях виждала нейната величествена осанка, знаех коя е, и свеждах дори поглед, когато се разминавахме. Та тя е светило! Пази спомени за своя достоен род, за който всеки един от нас трябва да замълчи и сведе глава. Трудно се намират думи, които да опишат чувството на преклонение, което натежа в самата стая! Г-жа Райна Дрангова седна срещу нас, а пред нея имаше поставено знаме на Организацията, за която три поколения Дрангови дават толкова много!
Започнахме разговора с най-тежката тема – за злокобната нощ, в която убиват нейния баща. Историята беше потресаваща, а ние всички се почувствахме нищожни, но не и обременени. Тя отправи надежда, никога и на никого да не се случва това, което е причинено на нейното семейство.
Темите преливаха от една в друга. Увлекателният разказ ни остави безмълвни! Тя сподели истории за своя брат, за съдбата на семейството си след 1944 г., за срещите си с Иван Михайлов, за ВМРО извън пределите на Родината. Ние се заинтересувахме от положението на МПО в Торонто в наши дни. Тя ни разказа и за събирането на информация за смъртта на своя баща.
Незададени въпроси останаха, но се разделихме с надежда да се срещнем някой друг път, за да продължи своя разказ. Организираната среща с тази силна жена не беше просто вълнуваща! Единственото, което може да направи човек, е един дълбок поклон пред светлата памет на нейния дядо, на нейния баща и пред самата нея!
ПОКЛОН!
