Ньой е проклятие, унижение, начало на поредна национална катастрофа за България. Не бива да бъде забравен, нито опростен, а каузата, която роди – обединение на българския народ и землището ни, трябва да е пътеводна светлина, която да ни води към реализирането на националния идеал. Защото той е постижим.
Под това се обединиха членовете на ВМРО в цялата страна, които отбелязаха черната дата в нашата история – 27 ноември 1919 г. Тогава, както е известно, победителките от Първата световна война подлагат на нетърпимо унижение България и късат живо парче плът от снагата на родината ни. Днес Ньойският диктат продължава да тегне над съдбата на България и нашите сънародници, останали извън държавната ни граница.
Членовете на ВМРО в София, с факли и знамена в ръце и с мощни скандирания против Ньой и за обединението на България, преминаха пътя от паметника „1300 години България“ до Паметника на Незнайния войн, за да изкажат своя протест срещу трагичния „мирен“ договор.
Те бяха подкрепени от симпатизанти от различни патриотични и спортни организации, сънародници от Македония и Западните покрайнини и наши братя по съдба от Унгария. Шествието спря пред къщата на големия поет и борец за освобождението на Македония – Пейо Яворов.
Нека да уважим паметта на този великолепен поет и сърцат борец за Македония. Ако той бе жив, щеше да е тук, сред нас, защото делото му още не е завършено, заяви д-р Валентин Янев, съмишленик на ВМРО и опора на българите в Западните покрайнини. След думите му пред дома на Яворов бе поднесено цвете в знак на почит.
Множеството продължи към дома на патриарха на българската литература – Иван Вазов. Там заместник-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки припомни разтърсващия момент, в който покрусени от новината за подписания договор в Ньой, българите се събират пред дома на Вазов, за да потърсят утеха. Дълбоко съкрушен, поетът просто заплаква, а хората падат на колене пред мъката му. Участниците в протестното шествие също паднаха на колене.
Във времето, в което живеем, има прекалено много трагични аналогии със събитията отпреди 94 години. Нима днес Великите сили уважават България и зачитат българския национален интерес? Нима днес политиците ни не сключват задкулисни договорки за икономика, финанси и отбрана на страната? Днес не сме ли подложени на нашествия? Кризата, в която сме, може да прерасна в поредна национална катастрофа.
Това заяви пред Паметника на Незнайния войн председателят на Сдружението на българските футболни привърженици Елена Ваташка. А Нена Василева, историк от Босилеград, изказа послание, с което накара участниците в шествието да надигнат глави с надежда.
Тук сме не само на протест, а и за да кажем, че не сме забравили Ньойския диктат. 94 години след това проклятието и разделението на Ньой все още е надвиснало над нашите души и сърца. Но не сме се примирили. Борбата ни срещу несправедливостта от 1919 г. продължава. Убедена съм, че ще победим в тази битка, защото каузата ни е справедлива, категорична бе младата българка.
Във Варна, Русе и Шумен, освен факли, горяха и копия на жестокия договор. Структурата в морската столица отбеляза датата пред паметника на Осми приморски полк. Във Велико Търново бдя традиционната факелна стража на паметник „Майка България“, а в Бургас мястото на провеждането на същото събитие бе Паметника на българския войн пред Дома на армията. В Шумен бе отслужена панихида в параклиса на храм „Св. Три Светители“. Пред Паметника на загиналите във войните шуменци пък изгоря копието на унизителното споразумение.
В Русе десетки се включиха във факелно шествие, което тръгна от паметника на Стефан Караджа и завърши пред Паметника на Свободата. Освен че заявиха презрението си към договора от Ньой, от ВМРО обявиха и позицията си за продажбата на българска земя на чужденци. Един от плакатите, издигнати от шестващите, гласеше недвусмислено: „Земя, напоена с кръв, не се продава“.
