Радикално премахване на сегашния модел и възможността работниците сами да управляват своите пенсионни вноски – това е единственото правилно решение за пенсионната реформа в днешната ситуация. Пенсионните вноски трябва да са лични, а не общо-солидарни, както е сега. Така всеки ще носи лична отговорност и няма да се налага да издържа други. Всеки друг вариант само ще отложи агонията на българската икономика и на криворазбраната ни социална държава. Практиката на личната, а не на солидарната отговорност дава много по-голяма социална справедливост и вече е приложена в редица страни.
Подписаното вчера споразумение на заседанието на тристранната комисия за пореден път отложи началото на пенсионната реформа и избегна засега краха на сегашната пенсионна система. Откупено беше малко време.
В настоящия си вид споразумението закрепостява доживотно работещите и изключва всякакви възможности за планиране на пенсионирането. Достигаме ситуация от типа „Умри, а после се пенсионирай”. При това, и този път не се отстранява генетичният дефект на социалната ни система – задължението на работещите да издържат циганите, например.
Пред нашата икономика днес има три съществени проблема, свързани с катастрофалното застаряване на българите.
Първо, българската икономика се задъхва от липса на работна ръка, или още по-точно – от липса на качествена работна ръка. Отговорът, който вчерашното споразумение даде е безумен – трябва работещите да се задържат максимално дълго в производството – ако е възможно, докато умрат.
Второ, пенсионната система издъхва и са нужни допълнителни средства, за да може да се изплащат и настоящите мизерни пенсии. Друг безумен отговор – трябва да се увеличи финансовото бреме върху работниците и работодателите им.
Трето, всички отговорни фактори в държавата ги е страх да кажат ясно и честно първите две неща. Вместо това ни обясняват как продължителността на живота в Европа се била увеличила и затова трябвало да се работи по-дълго, а най-различни измислени неолиберални икономически експерти се чудят как да накарат работещите у нас да работят не чрез пазарни стимули, а с командно-административни методи. Така най-големите адвокати на капитализма на практика действат като комунисти и ползват държавата като сопа срещу работниците.
2 ноември 2010
