Текст от блога на зам.-председателя на ВМРО Костадин Костадинов
Не знам защо, но всяка година с наближаването на великденските празници се активизират всякакви секти. По Коледа не се обаждат, но наближи ли най-светлия християнски празник, особено за източно-православните, куцо, кьораво и сакато го удря на проповеди. Като най-активни трябва да отбележим „Свидетели на Йехова“. Което е много странно, защото от тяхна гледна точка на Великден нищо особено не се е случило. Просто е умрял един човек. Е, твърдят, че е най-великия, но все пак – човек. И което е още по-странно, гледат да кажат на всички за своята гледна точка. При което хич не се притесняват, че за около 87% от населението на България на Великден никой не е умирал, а е възкръснал, и при това възкръсналият не е човек, а Бог, или още по-точно – богочовек.
Нормално беше цялата тази небивала активност да предизвика определени реакции. Нормално е – всяко действие среща равно по сила и обратно по посока противодействие. Закон на физиката е, но напълно приложим и в обществените науки. Вчера в Бургас тълпа гневни граждани нахлуха в местния „храм“ (или както там се нарича сектантското сборище), изкъртиха вратата и понабиха някои от пасторите. Първоначално излезе информация, че едва ли не пасторите берат душа, но после се оказа, че всъщност не е точно така. Полицията се намесва решително и една част от протестиращите са прибрани, а почти всички са принудени да пишат обяснения.
Каква е първоначалната реакция? Изцяло просектантска. Йеховистите са представени като жертви, а протестиращите като свирепи вандали и побойници. И никой не обръща внимание на простичкия факт, че за първи път сектата е поставена в положение, в което тя поставя жертвите си. На страх. Как така никой не се сети да пита многобройните жертви на „свидетелите“ за разбитите им животи, семейства и съдби? Как така никой не се запита откъде идват финансовите потоци за издръжката на луксозните коли на пасторите и скъпите сгради-храмове? Как така никой не се постави на мястото на истинските жертви – пострадалите от сектата? Вместо това се набляга на факта, че протестът не бил организиран с разрешение от полицията. То и сектата унищожава човешки животи без разрешение от полицията, но никой не пита, нали?
Цялата сектантофилия се вихри покрай хора, които за нищо на света не биха живели в съседство със сектантски храм, но за сметка на това горещо осъждащи вандалското поведение на протестиращите бургазлии. Как ли биха реагирали, ако децата им станат членове на сектата, не знам и не им го пожелавам, но съм сигурен, че за пореден път наблюдавам действието на поговорката „на чужд гръб и сто тояги са малко.“ Знам друго. Днес ми се обадиха няколко човека, които са пострадали от сектата. И те ме поздравиха за действията на ВМРО – Бургас. Дошло е време разделно за нас, българите. Или ще се преборим с препятствията пред нас, или ще паднем победени. Но ако ще падаме, поне да не падаме без бой. Барем пред децата ни един ден да не ни е срам, че сме загубили България мирно и тихо…
Снимка: „Сега“
19 април 2011
