Автор: Диян Божидаров
Източник: „Сега“
На снимката: гагаузкото село Българево
Нормална за ранната пролет превъзбуда обзе българските депутати на 9 март. Обсъждана бе идеята на „Атака“ да се заклейми геноцид, извършван от Османската империя върху българското население. Топлото време и откровено горещата тема до такава степен разхвърляха емоционално държавниците, че полетяха заклинания от рода на „мръсна комунистическа гад“ и „ще ви тричаме“. В основата на любезностите бяха БСП и „Атака“, а като солисти на препирнята се изявиха професорът социалист Андрей Пантев и депутатът от „Атака“ Павел Шопов.
Първият, естествено, бе срещу определението „геноцид“, вторият – още по-естествено, бе „за“. По едно време Шопов, който е и зам.-председател на парламента, се обърна от трибуната към историка:
„Вие българин ли сте или гагаузин?“
Едно шоу обаче направи толкова, колкото никое сериозно предаване или статия не стори. „Господари на ефира“ излъчи крамолите, а каварненското село Българево, където, както в повечето села – денят започва със сутрешните блокове и свършва с шоу програмите. И остана поразено, тъй като местните хора са гагаузи, но са и българи, винаги са се считали българи и са отстоявали българщината. Не са подозирали, че точно националистът Павел Шопов ще им нанесе обида, разграничавайки ги от собствения им народ. Тези „небългари“ гласуват на избори предимно за … „Атака“.
Само за два дни в Българево бяха събрани 600 подписа на гневни хора, които изпратиха протестно писмо в Народното събрание. Те поискаха Павел Шопов да се извини, а ако не го стори, Цецка Цачева да го принуди. Писмото бе сърдито, но и иронично: „Липсата на каквато и да е обща култура и познания у видния български парламентарист утре може да го доведе до реплики от типа „Вие българин ли сте или шоп?“. А завърши и с почти заплашителното: „Що се отнася до Павел Шопов, той не е добре дошъл в нашия край. Ние, българите гагаузи, сме гостоприемни и гостолюбиви, но за него ще направим изключение“.
Историята се разчу, подписи започнаха да събират и жителите на варненското село Кичево, както и в квартал „Виница“. Колко точно са гагаузите е трудно да се определи, тъй като много добруджанци и варненци по далечна баба или дядо имат гагаузки корен. 6-7 хиляди са групирани в селата на север от Варна, Каварна и околностите. Българево им е „столица“. Всички те са източноправославни, носят български имена, български са традициите и обичаите им. Особеното, откъдето идва понякога объркването, е автентичният им език. Той е близък до турския. В момента езикът се ползва предимно от възрастните, но в минали времена песните на гагаузите са звучали и на български.
Как точно тези хора попаднаха в устата на Шопов, защо – никой не разбра. Пантев не е гагаузин, няма връзка с този край, самият Шопов е ходил един-два пъти и не е показвал специално отношение.
Науката е родила буквално десетки теории за произхода на гагаузите. Най-вероятно са насилствено езиково тюркизирани българи, подобно на други етноси в Османската империя. Има и хипотеза, че са дошли още с Аспарух, били са част от тюркския елемент в прабългарските племена и са пренесли речта през вековете. Затова немалко добруджански гагаузи днес се смятат за най-големите българи. Може би поради малочислеността си, а и отдалечеността от регионите, които са били център на обществения живот (Балкана, Тракия, Македония и т.н.), групата е непозната за широката публика. Но на експертно ниво има огромни спорове. Стари, отхвърлени вече версии виждат в гагаузите албанска, италианска или дори шумерска жилка. Работата обаче не е толкова забавна, тъй като от средата на миналия век агресивно се насажда теорията, че това е малоазийско племе, дошло в XIII в. със селджуките и незнайно как приело православието. Тази версия идеално пасва на турските държавни интереси. В Молдова съществува автономна гагаузка територия, обект на турската пропаганда. Други учени твърдят, че никакви селджуки не са обитавали тези земи и гагаузите са чисти българи, преселени при руско-турските войни.
Днес гагаузите у нас живеят с българско самосъзнание. Всеки опит да бъдат изкарани небългари, дори и неволен, крие рискове. А когато зам.-председател на българския парламент буни духовете, ситуацията е абсурдна. И е пръст в рана, ако наистина в крайна сметка гагаузите са били принудени с ятаган да си дадат езика. Шопов говори за турски репресии и геноцид, а в същото време обижда хора, вероятно пострадали от тези репресии.
„Не, не ни разбирайте погрешно. Не сме против „Атака“. С тази партия работим много добре, реализираме ред проекти за селото и община Каварна. Но хората се почувстваха обидени, длъжни бяхме да реагираме. Който и да го беше казал – от ГЕРБ, БСП или друга партия, щяхме да протестираме“, заявява кметът на Българево Георги Георгиев. И припомня, че от 1500-те жители 70% винаги гласуват за „Атака“. Кметът даде интересна статистика – от думите на Шопов са се разсърдили предимно най-старите и най-младите.
Недоволството не подмина и самата партия. „В кое село има две църкви? В Българево има, дори и неделно училище има. Това е най-българското село“, гневен е Красимир Кръстев. Той е общински съветник от „Атака“ в Каварна, баща му е гагаузин от Българево. Скаран е с националното ръководство на партията, не харесва подкрепата за ГЕРБ в парламента. Не крие, че е един от инициаторите на подписката, дори и с риск да бъде наказан и изключен. „Може би проблемът идва от това, че дълги години в Каварна се толерираха циганите. Хората им се насъбра и това изявление отприщи събраната енергия“, заявява Кръстев.
Лидерът на ВМРО в Българево Станимир Ставрев също твърди, че която и партия да бе разграничила гагаузите от българите, хората в селото щяха да реагират. „Ние не сме отделен етнос, а етнографска група“, обяснява той. Любопитно е, че никой в Каварна, дори в структурата на „Атака“, не се опитва дискутира прав ли е зам.-председателят на парламента. Единственото, което вършат атакистите, е да замазват положението.
Но самият Шопов не се извини. Пред „Сега“ той заяви, че подписката не е стигала до него и би се извинил, ако засегнатите лично го потърсят за контакт. „Първо искам да ги видя, да поговоря с тях. Тогава ще преценя как да постъпя“, каза Шопов. Според него има партии, които се мъчат да дискредитират „Атака“ и да извлекат политически капитал от ситуацията. Той спомена ВМРО и в интерес на истината, партията помогна доста думите му да получат широк отзвук. На въпрос дали все пак прави разграничение между българи и гагаузи Шопов повтори, че първо иска да поговори с хората, които са се включили в подписката.
На мнозина тази сага може да се стори твърде пресилена – казал нещо някакъв политик, сбъркал, хората се разсърдили, други политици се опитали да се възползват. Българево е китно селце, с плодородна добруджанска земя и на хвърлей от Калиакра и Русалка – поминък има, не е зависимо от партийните страсти. Но става дума за накърнено патриотично достойнство. Има хора, които държат да кажат, че са българи, и не допускат своеволия с българщината. Това е ценно не просто само по себе си, а и заради описаните по-горе научни спорове.
28 март 2011
