Мюсюлмански духовни лица от Родопите искали жените да могат да се снимат за паспорт със забрадки. Такъв бил мюсюлманският закон. Вероятно е така, но ние сме длъжни да припомним на духовниците, че законите на държавата ни са други. България е светска държава, обществото ни е светско, а не религиозно. Признали сме върховенството на законите, а не на шериатското право. И ние живеем по тях – без значение дали сме християни, мюсюлмани или безбожници.
Прави са имамите да си искат ислямския закон – това им е работата. Но трябва да знаят, че той свършва до прага на джамията или до прага на сърцата на вярващите мюсюлмани. Оттам нататък действат законите на държавата ни. И благодарение на тях съществува правов ред, който въобще прави възможно съжителството на хора с различни религии, сексуални ориентации, политически възгледи.
Това е толкова банално, че чак е смешна необходимостта да се припомня. Но явно пак е дошло времето й. Защото имамите са едно, но подстрекателите, които от месеци опипват почвата и ни „пробват” с дребни провокации, са друго. То не бяха фесове в Лудогорието, партии ПОМАК, ОТОМАН и подобни пародийни напъни. Сега и този. Малко е нужно обаче те да преминат в сферата на реалното правене на политика. Колко е нужно ли? Ами достатъчно е някой редактор в сутрешен блок да покани имам, „правозащитник”, девойка със забрадка. И ето ти проблем.
За кой ли път на нас от ВМРО ни се налага да припомняме: държавата трябва да действа тихо, сигурно и законосъобразно, за да не допуска раздухване на измислени проблеми. България нееднократно е доказвала, че може да бъде умерена и мъдра в действията си. Никой у нас, например, не е тръгнал като в различни места из Европа да забранява на възрастните българомохамеданки да крият лицата си. Но властите ни нерядко са се оказвали и в смешни ситуации – като например с бавните и непохватни действия около първия „паметник” в Славяново.
Казуси като този със забрадките дават възможност на обществото ни да учи бързо важни уроци. И тези уроци трябва да се заучават и практикуват добре, защото мястото и времето, в които живеем, са твърде деликатни, за да си позволяваме нехайно отношение. Държавната власт в различните й форми трябва да действа безотказно. А през това време никой не бива да пренарежда с лекота дневния ред на обществото ни. Нека държавата ни мисли за вълната на политическия ислям в държавите на изток и юг. И да направи така, че за нас да остане да мислим как живеем. Това е логичното разделение на ролите. Но нека първо има повече ясни знаци, че въобще има държава и тя мисли.
30 юни 2010
