Под егидата на Борислав Инчев, кмет на район „Южен“ в Пловдив и председател на ВМРО в Пловдив, се проведе заключителна пресконференция, организирана в рамките на проекта „Независим живот“.
Проектът за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване стартира през 2016 г. и продължи в следващите две години, като се финансира с близо половин милион лева по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.
Около 160 човека с трайни увреждания и самотно живеещи от район „Южен“ са подкрепени от новосъздадения Център за почасово предоставяне на услуги за социално включване в общността или в домашна среда.
Ефектът от дейностите, които имаха за цел да подобрят качеството на живот и достъпа до услуги на една особено уязвима група, каквито са възрастните хора, беше представен по време на заключителна пресконференция.
За нас най-ценното постижение е, че успяхме да предложим услуги, които са близо до нуждите на хората. Комплексният подход към потребностите на тези хора и предлагането на здравна грижа, социална подкрепа и помощ в домакинството в най-голяма степен гарантира, че хората с увреждания и самотно живеещите възрастни хора, които трудно се справят сами в ежедневието си, няма да попаднат в социална изолация и бедност. Освен това дадохме шанс на техните близки и роднини, които бяха ангажирани с грижата за нуждаещите се, да се върнат на пазара на труда, а в това време някой професионално да ги замести. Отдавна у нас се говори, че социалните услуги трябва да са гъвкави, да са почасови, да съчетават различен тип грижа и да предлагат индивидуален подход. Този проект направи точно това, сподели кметът на район „Южен“ Борислав Инчев.
81 лични асистенти и 12 социални асистенти подкрепяха възрастните хора в поддържането на домакинството, пазаруването, посещенията при лекар, но също така им помагаха за създаване на социални контакти, посещение на културни събития, писане и подаване на документи. Също така се предоставяха услуги и от медицинска сестра, рехабилитатор и психолог.
Беше направена социална оценка на всеки отделен потребител, за да се определи от каква подкрепа има нужда. След това предоставихме на нуждаещите се възможност, въпреки ограниченията си, да получат грижа в семейна среда. Това е най-добрата алтернатива на институционализацията, категорични бяха от екипа на проекта.
