Разлог тържествено отбеляза 114-ата годишнина от избухването на Кръстовденското въстание. Граждани и гости на града се включиха във възпоменателно шествие, начело с кмета Красимир Герчев. Венци и цветя бяха положени пред паметника на Пейо Яворов, баба Магделина Юрукова и паметника пред исторически музей. Там пред насъбралото се множество отец Димитър Белчин и отец Янко Русков отслужиха панихида за загиналите във въстанието.
Венец на признателност положиха народният представител от ВМРО-БНД Атанас Стоянов и заместник областния управител на Област Благоевград – Иван Стоянов. Цветя бяха положени и от д-р Мария Копанарова – председател на Общинския съвет, Венцислав Гърменов – заместник-кмет на Община Разлог, общественици, представители на политически партии и жители на града.
През лятото на 1903 г. в с. Смилево, Битолско, на Илинден избухва първото от поредицата въстания за свободата на българите, останали извън пределите на българската държава. То продължава в Одринско на Преображение и завършва в Разлог на Кръстовден. В желанието за национално обединение на българите въстанието, белязано от трите християнски празника, става един от най-великите подвизи на българите в тези райони.
Над 200 души са убитите в Разложкия край по време на Кръстовденското въстание. Селата Кремен, Обидим, Белица и християнските квартали на град Мехомия (дн. Разлог) – центърът на въстанието, са изгорени.
42-ма мъже от Разлог са дали живота си за свободата. 28 от тях са погребани в оброчището Св. Димитър – парка пред Историческия музей в града. Най-младият от тях е 16-годишният Иван Цуцуманов, а най-възрастния е 68-годишният Марко Хаджиев. Останалите са мъже в разцвета на силите си, оставили след себе си сираци и още неродени деца.
