Автор: Ангел Джамбазки, източник: „Лентата.ком“
Но не трибагреника. Или поне не българския такъв.
Всеки, който е ходил на училище докъм 1995-1997 или пък се самоопределя като български националист ще се сети откъде е горният цитат.
В последните дни отново софийските улици бяха сцена на протестни шествия. На тях доминираха чуждите знамена.
Оня ден шестваха русофобите. Те мразят всичко руско, по правило са деца на или самите те са бивши номенклатурни комунистически величия, но днес за тях Русия е „Москалия“, „Раша“, „Империя на злото“, „Могучая“, заплаха за демокрацията, мира, човечеството.
Русия трябва да бъде иронизирана, подигравана, осмивана. А руснаците са задължително пияници, дегенерати, генетично увредени азиатци, миризливи казашки ботуши, непринадлежащи културно и исторически към европейската цивилизация.
Пушкин, Лермонтов, Менделеев, Гогол, Достоевски, Рахманинов, Мусоргски и стотиците други руски имена от безценната световна културна и научна съкровищница, които пропускам, не правят изключение, защото са руснаци.
Путин е сатрап, виновен за всичко, включително за атентатите в Париж, защото атентаторите стрелят с автомати „Калашников“.
За тях САЩ са стражи на мира и демокрацията, които имат право да ги налагат, където и както решат, за да предпазят света от Путин, тоест Путлер, Путя и както там още го наричат. В момента демокрацията е в процес на налагане в Либия, Ирак, Афганистан, Сирия, Украйна. Подобни опити бяха направени във Виетнам, Панама, Гранада, Залива на прасетата и прочее и бяха успешни, нищо, че комуноболшевишката пропаганда на Путин твърди друго.
За русофобите Путин обезателно трябва да бъде обесен, руснаците демократизирани, Русия разделена, природните ѝ ресурси предадени на Шеврон, Уестингхаус, Монсанто и всякакви демократизиращи наднационални търговски организации.
За тях Русия трябва да бъде унижавана, глобявана, трябва да и се натрива носът, да и се отнемат територии, Русия винаги е заплаха, зло и прочее и прочее.
Те веят украинско знаме, говорят убедено за правата на украинския народ. Твърдят, че познават историята на Украйна, но няма да чуете и дума за Степан Бандера или една много известна украинска военна част, а именно – 14-я ваффен-гренадерская дивизия СС „Галиция“ (1-я галицийская) / 14.Waffen-Grenadier-Division der SS „Galizien“ (galizische Nr.1). Последователи и съмишленици на идеологията и практиките на тази бойна част от времената на ВСВ и днес воюват в Украйна, най-вече в батальоните „Азов“, и „Айдар“. А техните политически лидери са представени във Върховната Рада. Ей така, за сведение на борците за демокрация. Дето се казва – достойни съюзници на атлантизма и боен юмрук във войната за насаждане на демокрация и превземане на суровини и трасета.
На следващия ден беше ред на „русофилите“. Те нямат нищо общо с народната обикновена русофилия, която е искрено благодарна за руските жертви и усилия по време на Освобождението от турско робство.
Дефилираха знамената с петолъчките, хоругвите на „Атака“, Че Гевара, Донецката народна република. Преобладаваше руското знаме. Това са днешните болшевишко-носталгични „русофили“.
Видимо от външния им вид и поведение не са чели, чували, слушали нищо от и за гореизброените руски класици, нито на български, камо ли в оригинал.
В главите им Русия, руският интерес е „обезателно“ преди България и българския такъв. На практика за тях руският интерес трябва задължително да е и български и не може да се разминават, ако твърдим друго – грешим.
„Русофилията“ им е леко патология, смесица от „Дядо Иван“, псевдоправославна забежка, носталгия по сталинизма, болшевишки уклон и спомени от комунизЪма. Как събират на едно място православието и болшевишкия войнстващ атеизъм, избил хиляди православни свещеници и взривил стотици източно православни храмове, между които и катедралата „Св. Неделя“, как примиряват Матушка Рус и Красная армия, която я е помела – загадка…
„Кат‘ Русия няма втора, тъй-могъща на света…” – този откъслечен цитат от Вазов, е техен символ-верую, но само дотук.
Спестяват размислите на Захари Стоянов и Стефан Стамболов за руската политика спрямо България. Като стана дума за външна политика на Русия и България, повечето нямат и идея какво е това Азиатски департамент.
„Русофилите“ си мълчат по темата за ролята на Русия в Съединението или при сръбската окупация на Македония след 1912 година. Траят си по темата „руски позиции и политика на Балканите“, руски интереси в Гърция и Сърбия срещу България почти през целия двадесети век.
По правило повечето псевдорусофили, или поне тези, които парадират политически с темата, всъщност са болшевики дълбоко в душите си. Те дълбоко съжаляват, че комунизЪмът се провали, че БКП и КПСС вече не са на власт.
Тези български граждани, веещи чужди знамена, ползващи българското, само като смокинов лист на чуждопоклонничеството си, са жертви и оръдия на хибридната информационна война.
Някой от тях осребряват чуждопоклонното си предателство, било с руски рубли, било с грантови траншове от разни целеви фондове, фондации и организации. Лесно ще се сетите и лесно ще ги разпознаете. Те не се и крият.
Другите, останалите са доброволци. Волантири. Правят го заради омразата и комплексите си.
Български граждани, под чужди знамена, обикновени предатели и хамелеони, чуждопоклонници. Просто чужди мекерета.
И едните, и другите биха избрали вторите си родини, преди Отечеството.
„Русофилите“ са опитват да се маскират на български националисти, доста неуспешно, но ако трябва да избират – петолъчката им е по-важна. Русофобите дори не крият своя интернационализъм и безродничество, те са „атлантици“, „европейци“ и „граждани на света“ преди да са българи.
Парадоксално – и лозунгът „Пролетариатът няма Родина“ важи и за едните, и за другите.
И двете еднооки и едноухи групи ръмжат, кълнат се, плюят се, заплашват се в световните мрежи и по софийските улици. Разделят българското общество в чужди битки.
Чудя се кои са ми по-противни.
Българският национален интерес е един и той не е нито на запад, нито на изток.
Един е и трибагреникът.
