Автор: Стефан Грънчаров, организационен отдел на ВМРО
Една от най-черните дати в хилядолетната ни история. Ден, в който „братска“ Сърбия нарушава за пореден път световните договори и окупира българските крайнини. Денят не е избран случайно. Само 34 години по-рано шумадийските войски бягат от щиковете на българските офицери, отблъснали сръбската атака в гръб. До тук с историята.
Много хора ни обвиняват, че гледаме твърде често в историята, а не в бъдещето. Затова ето, дами и господа, какво е състоянието на останалите малко над 5000 българи в Босилеградска община:
– Липса на здравна служба (превърната е в емигрантски център) и адекватна здравна помощ;
– Липса на работни места, освен шепата верни поклонници на кмета Владица Захарич, работещи в сръбската администрация;
– Образование на майчин език липсва (въпреки великите приказки на редица български и сръбски политици);
– А за капак на всичко водата в реката е отровена – така, както животът на всеки един българин, живеещ в тази част на кюстендилското краище.
В навечерието на тази дата в КИЦ „Босилеград“ се събраха малкото останали истински защитници на българската кауза. Официални лица от страна на българската държава нямаше, освен един депутат – Борис Вангелов. Нямаше ги всички онези специалисти по издаването на българско гражданство, онези видни „приятели“ на българите зад граница от ДПС, нямаше я правозащитничката Катя Матева, която през живота си не е стъпвала тук, а няма и да стъпи, но иначе се грижи за българите в Западните покрайнини.
Равносметката е ясна. Лесно е да имаш участие в БТВ, говорейки глупости и да не си ходил дори веднъж в Западните покрайнини. Да видиш как се живее там. Да видиш мъката на нашите сънародници – не съграждани, защото има много наши сънародници там, които нямат българско гражданство, но са българи. Защото не българското гражданство прави човек българин, а неговата бащина кръв, неговият род. Не по документи, които няма как да бъдат извадени от пепелта на огъня, запалени през 1917 г. от Коста Печанец, опожарил Босилеград.
Като човек, живял в Босилеград, като човек изпитал мъката на нашите сънародници там, смело мога да заявя на всички онези клеветници и „политичари“ първо да идат и да се докоснат до българската мъка, а после да клеветят.
През годините през Босилеград минаха двама вицепрезиденти, вицепремиери, посланици, консули и много други, но малко са хората като Борис Вангелов, които са били тук преди да станат депутати или шефове на агенции. Малко са хората като него, които ще продължат да идват тук и след като вече не заемат никакъв държавен пост.
В заключение ще заявя само едно – в цялата история, откакто съществува терминът „Западни покрайнини“, единствената организация, която е била неизменно тук е била и ще бъде ВМРО. Без да забравям ВЗРО, но все пак ВЗРО е създадена с помощта на ВМРО.
Господа клеветници, помнете само едно, че Западните покрайнини винаги са били, все още са и ще продължат да бъдат български!
