текст на историка Владимир Митов – председател на софийския областен комитет на ВМРО, за рубриката „Турция разбулена“
След края на Първата световна война Османската империя е принудена да се съобрази с решенията и мирните договори, които се изготвят на Парижката конференция. Инспекторът със специални правомощия за Трета армия на Османската империя отказва да се съобрази с решенията на държавите победителки и от 1919 г., започва да сформира свой щаб от военни, местни първенци и малка част от мюсюлманското духовенство. Въпросният инспектор е Мустафа Кемал паша. Освободен е от поста, но това не пречи на Мустафа паша да започне организацията на бъдещата революция и защитата на родината му. През септември 1919 г. в град Сивас под председателството на Мустафа Кемал се свиква конгрес, на който едно от решенията е „Свикване на парламента, за да се определи бъдещето на нацията и се сложи край на безконтролността на султанското правителство в Истанбул.“
На 28 януари 1920 г. палатата на депутатите започват да обсъждат решения от Сиваския конгрес, определяйки точките му като „Национален обет“. Една от точките гласи: „Правата на малцинствата да бъдат осигурени при положение, че такива права се признаят и за мюсюлманското население в съседните страни“.
Август-септември 1922 г. е битката при река Сакария, която решава съдбата на новата турска държава. Армията на Мустафа Кемал паша разбива гръцката армия и решенията на Парижката конференция са отменени. Свиква се нова мирна конференция в град Лозана. С това революцията, започната от Мустафа Кемал паша, не приключва. Множеството реформи, които прави той, и правителството на новата вече Турска държава се приемат от историците като продължение на революцията.
Султанатът е премахнат и Турция от ислямска държава започва да следва курс, който да остави религията на страна и все повече законите да имат не шериатски, а светски характер.
Политически реформи: Ликвидация на султаната, провъзгласяване на републиката, ликвидиране на халифата, конституцията от 1924 г.
Правната реформа: Гарантират се човешките права и свободи, експлоатирането на религията за политически цели е възпрепятствано.
Реформа в образование, наука и култура: Закриват се медресета и религиозни училища. Азбуката преминава от арабица на латиница, а в училищата се преподават предмети не с религиозен, а с хуманитарен характер.
Социално-битови реформи: Има промяна в облеклото – фесовете и чалмите са забранени, приемат се фамилни имена, нови мерки за време, тежина и дължина, приема се единно национално знаме.
В международен план Ататюрка (бащата на нацията – така го кръщава турският народ) е за мир в държавата и мир по света. През Втората световна война турският народ и държава запазват неутралитет, следвайки заветите на „бащата на нацията“. Кемал Ататюрк остава до края на живота си приятел на България.
Няколко са опитите за връщане на статуквото в Турция, но благодарение на военните турската държава запази своя светски характер. 95 г. след революцията на Ататюрк държавниците в Република Турция се опитват да върнат шериата и величието на Османската империя. Ердоган, президентът на Турция, ограничи правата на военните, а след преврата през 2016 г. много от офицерския състав е в затворите. Интелигенцията е репресирана и дори сред нея има арестувани. За никой не е тайна, че Ердоган се опитва да върне Ислямската държава в Турция. Той е човекът, който снабдява с оръжие хората на ИДИЛ в Сирия и Ирак. Предизвиканият от него референдум през април цели едно: турския народ да даде още повече правомощия на човека, който мечтае да стане султан.
Все повече заветите на Ататюрк не се изпълняват и това може да превърне Турция от една светска държава в религиозна – нещо, от което турския народ се отказа преди повече от 100 г.
Затова наследниците на Ататюрк и хората, които се бориха заедно с него за превръщането на Турция в светска и цивилизована държава трябва да задължително да отидат до урните, за да пуснат своя глас против даване на повече правомощия на „новия султан“.
Що се отнася до България Ердоган се намеси пряко във вътрешните работи на Родината ни. Изборния туризъм, претенции за вакъфски имоти от времето на империята, все повече претенции към землищата на Кърджали, Родопите, Шуменско и Разградско, в лицето на мюфтийството Ердоган поддържа своята шпионска мрежа в България, а партия ДОСТ е пряко финансирана от него. В отговор на неговите претенции и намеса във вътрешните работи на България прилагам цитат от Кемал Ататюрк във вестник „Утро“ – 22 октомври 1931 г.
„Няма да забравя приятните моменти, които съм преживял в България. Бил съм, съм и винаги ще бъда приятел на българския народ. Обичам безпределно българския народ още от детинство. В Солун съм другарувал през всичкото време само с българи. Всяко българско нещастие ми причинява невъобразима болка. Винаги съм правил всичко възможно да помогна на България. Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, е против Турция.“
