Младежи от ВМРО – Гоце Делчев почетоха 111-тата годишнината от избухването на Илинденско – Преображенското въстание, като изкачиха Гоцев връх.
Петър Орманов, Иван Ключкаров и Пепа Георгиева забиха знамето на Организацията точно на върха на планината Славянка.
В края на XIX и началото на XX век Гоцев връх(Али ботуш) е арена на българските освободителните борби в Македония. Там намират убежище четите на ВМОРО, начело с войводите Гоце Делчев, Яне Сандански, Дядо Илия Кърчовалията, Атанас Тешовалията и други. Комитските премеждия в Али ботуш са живо описани от перото на поета Пейо Яворов в неговите „Хайдушки копнения“.
Гоцев връх (Али ботуш) е най-високият връх на планината Славянка – 2212 метра. До 1951 година той носи името Али ботуш. Новото му име е дадено в чест на големия български революционер Гоце Делчев. Гоцев връх се издига на главното планинско било на югозапад от Голям Царев връх и на изток от връх Шабран. На северозапад от Гоцев връх се намира голямо безоточно карстово понижение, известно като Сухото езеро. Върхът е масивен, очертан от югоизток от висок скалист откос Козята стена. Изграден е главно от протерозойски мрамори. Почвите са тънки кафяви горски. Склоновете са обрасли с високопланинска тревна растителност. Срещат се много ендемитни растителни видове. По билната му част минава държавната граница между България и Гърция. Югоизточно от върха се намира гранична пирамида № 100.
