Духът на някогашните елитни европейски войски е окончателно унижен и смачкан
Източник: „Илинден прес“, автор Станимир Радулов – ВМРО – Благоевград
Тези дни се чудех какво ли може да се случи през 2016 година с България, с Европа и със света. В първите три седмици от новата година положението никак не е розово още повече, че ние сме в непосредствена близост до окото на бурята, която, както е тръгнало, все повече ще се разраства. Всичко това може да свърши много зле. Причината е, че не сме подготвени за нея и както се оказва нашите партньори в Европейския съюз също.
Иран и Саудитска Арабия са пред война. Положението на Турция е в още по-тъмни краски. Там сблъсъците вече са в самите градове в Източна Турция между правителствените военни части и кюрдите, а не в планините, както бе в миналото. Това показва много силна ескалация на напрежението, и че този конфликт е минал на още по-тежък етап.
Това е само на някакви си 1000 км от София. Освен това турската армия нахлу в Северен Ирак и не смята да си тръгне от там без бой. Тук, разбира се, ще посоча и близките отношения на Ердоган с Ислямска държава, което налива масло в кървавата вакханалия в Близкия Изток.
Не е приключил и конфликтът между Турция и Русия. Едната страна е против Асад, а другата го подкрепя с риск да навлезе отново в своя си Афгански синдром по нов начин. Тези две чужди империи дори си позволяват да воюват и на българска територия, което ние всички видяхме наскоро. Това потъмнява и без това тъмната геополитическа картинка за нас.
Онзи ден ирански военни кораби арестуваха два американски бойни катера в ирански териториални води и честно казано скоро не бях виждал американски войници на колене с ръце на тила. Има и ще има още участници в тази игра, но няма да ни стигне мястото тук да опишем всички държави, които саудитите събраха в коалицията (третата вече съществуваща досега) срещу Ислямска държава. Е, „злите езици” твърдят, че това сборище е насочено срещу персите, а не толкова срещу ислямистите от ДАЕШ в Ирак и Сирия.
Разбира се не трябва да забравяме и конфликта в Украйна, който тлее и не е намерил своето трайно решение. И ние, съвсем не малка по територия България, но едва с около 6 милиона население, сме в непосредствена близост до тези горещи точки. А, пропуснах огромното цунами от бежанци, икономически имигранти, дезертирали (или не) бойци от Ислямска държава и т.н., което ще ни удари през пролетта. Положението е тъжно, тежко, без много голяма надежда за добър финал.
Българинът веднага ще погледне към Европа, но от поредицата неадекватни политически решения през изминалата година стана ясно, че трудно може да се разчита на нея.
А как на Европа не ѝ се иска да воюва…
И как настойчиво я канят на война през последните две години… Опитват най-различни способи, натискат по болезнените ѝ точки, надявайки се в края на краищата да се събуди сегашната сита, тлъста и залежала се Европа и да се превърне в онази гладна и стръвна вълчица – такава, каквато я помни историята в предните векове. Обаче нищо не произлиза от тези напъни!
Тези, които стерилизираха Стария континент, сега с ужас разбират, че от кастрати е невъзможно да направиш пълноценни мъже, на каквито и сложни операции да ги подложиш. Още повече, ако те са привикнали в продължение на няколко десетилетия да живеят по този начин.
Навсякъде в Европа държавите са зарязали своите армии на произвола на съдбата. Никой не вкарва 4% от бюджета си във войската, каквито са изискванията на НАТО. Военната техника е под критичния минимум като бройка и като качество. Можете ли да си представите, например, че Германия притежава под 400 танка само?! Повечето дори не са в първа младост. И така е навсякъде. Отделно духът на някогашните елитни европейски войски е окончателно унижен и смачкан. Армиите са принизени буквално до някакво оперетно и карнавално състояние…
И ако трябва да бъда докрай откровен, се сещам за Украйна. Разбира се, че Украйна! Е, тя не е член на НАТО, но в последно време американците управляват ситуацията там, което си я прави потенциален съюзник. За разлика от европейците украинците са с висок боен дух и най-важното – те са готови да воюват и вече го правят.
Цялата информация в интернет показва, че въоръжените сили на Украйна са най-силната армия в Европа. Може да се каже с голяма доза истинност, че именно те спряха агресивните действия на Русия в Донбас и не позволиха развитието на по-големи военни действия. А бойните действия в Източна Украйна бяха изключително сериозни. В подкрепа на това ще кажа, че украинската армия изгуби в боевете повече наземна техника, отколкото притежават взети заедно Норвегия, Дания и Унгария…
Въпреки това Киев има още много в запас, отколкото е загубено. Арсеналът е още от времето на СССР и е старичък, но е изряден. Съветското наследство от военна техника в Украйна направи така, че въоръжените ѝ сили да са по-боеспособни, отколкото се очакваше.
Нещата вървят натам, че армията на нашите братя украинци май ще се окаже най-силната в Европа в този момент. Или поне втора по възможности.
Някой ще попита за армията на Русия и Турция
Веднага отговарям. Значителна част от военния потенциал на тези две държави се намира в Азия. Но едно е съвсем ясно – украинците имат боен опит за разлика от европейските държави. Това е изключително ценно нещо, което помага да се извоюват победи и то с по-малко загуби. Освен това нито една европейска армия дори не стига близко до количеството бойна техника, с която разполагат украинските въоръжени сили.
Ако се случат лошите ми предчувствия за 2016 година и ако имам възможност да избирам партньор, кого бих избрал?
По никакъв начин вече след като се разбра, че Ердоган е подкрепял Ислямска държава, не желая категорично за съюзник и Турция! За мое огромно съжаление не виждам такъв в Западна Европа. Дори не говоря, че там няма военна техника и други подобни. Говоря за това, че вече много десетилетия хората там изгубиха защитните си психологически сили. Имунната им система вече не различава врага и нападателя. И при нас този процес е почнал, но все още не е в такава тежка фаза. А събитията не чукат, а направо трещят на вратите ни. Ние в България не сме готови за това.
Киев, например, доказа, че сериозна война не се води с „професионална” армия, а с наборна, призивна войска. Мисля, че вече няма жена в България, която да не иска да се върне казармата за момчетата по обясними причини. И по-горното, като пример от Украйна, показва как трябва да се развива българската армия, за да имаме поне шанс за по-добра перспектива при такава тягостна обстановка близо до нашата страна.
И аман вече от безкрайните празни приказки за минаване на българската армия по стандартите на НАТО! Това е най-бързият начин войската и държавата да останат беззащитни и обезоръжени по простата причина, че нямаме пари за това събитие… Трябва да използваме, което имаме, макар останало от съветските времена, да го модернизираме и лека полека да почнем да купуваме военна техника от САЩ и Европа. На всеки западен експерт, който почне да ни притиска за обратното, трябва любезно да му се посочат тези доводи, а ако не миряса – и входната врата…
