Слово на министъра на отбраната Красимир Каракачанов в навечерието на празника на народните будители 1 ноември на тържествената церемония за връчване на награди на български общественици и интелектуалци в Министерството на отбраната. Отличени бяха д-р Милен Врабевски – учредител и председател на Фондация „Българска памет“, о.з. полковник проф. Димитър Недялков – преподавател във Военна академия „Г. С. Раковски“, писателката Здравка Евтимова, журналистът международник Костадин Филипов, актьорът от Театър „Българска армия“ Иван Налбантов, експертът в националната сигурност и отбрана Христо Смоленов, Националният военноисторически музей.
Уважаеми генерал Боцев, началник на отбраната,
Господа офицери,
Дами и господа,
В навечерието на един хубав български празник, празника на будителите, в Министерството на отбраната стана традиция да се отличават хора, които в по-голямата си част са извън структурите на министерството. Хора, които със своята дейност имат принос към събуждането на българския народ.
Защо казвам събуждането? Будителите не бяха необходими само през Възраждането. Да, благодарение на тях българският народ се събуди от летаргията, събуди се от дълбокия сън, намери сили да се опълчи на турското робство и най-накрая със собствени сили да постигне своята свобода и независимост.
В последните 6-7 десетилетия, когато българският народ беше заливан 45 години от една идеология, последните 30 години – от друга идеология (и двете по същество, целящи размиването на съзнанието, достойнството и националната памет), будителите отново са необходими. Този път това не са учителите, които създаваха класните, килийните и другите училища и събуждаха народа. Това са онези общественици, които със своята дейност не само допринасят (какъвто е случаят с някои от току-що наградените) за националната памет и сигурността, но и обръщат внимание и будят обществото по теми – злободневни, но като че ли отхвърлени от новата ни ценностна система. Всъщност ценностната система на българския народ винаги е била една. И аз не виждам защо трябва да сменяме тази ценностна система в името на нещо конюнктурно и ново, което видяхме, и скоро ще видим как си отива. Така, както си отидоха други измислени системи, които уж бяха ценностни. Всъщност има една ценностна система: да уважаваш своя род и език, да уважаваш своята държава, и да полагаш усилия в служба на Отечеството си, народа си, нацията си. За да може този народ да функционира в една жизнена държава и да оцелее в следващите столетия така, както сме оцелели в последните 1400 години.
Затова днес сме отличили хора като полковник Недялков. Човек, който има голям принос със своята творческа дейност в темата „авиация“. Бих казал – принос, включително и за това обществото да прояви разбиране, а правителството – да отдели необходимите средства, и да възстановим Военновъздушното училище. От неговото перо излязоха много творби, които популяризираха българската авиация, нейните славни успехи, нейните възможности в миналото. Така, съчетано с усилията на военното ръководство, които отдавна настоявахме за възстановяването на Военновъздушното училище, обществото по-лесно разбра, че това нещо е необходимо.
Здравка. Аз не знаех, че до такава степен буди обществото, че е започнала да буди дори американското общество, щом я изучават… Но това не е лошо, това е хубаво. На нея пожелавам нови успехи, има едно прекрасно перо. Тя е скромна, няма да се забележи, но – ето, това е будител. Човек, който пише, и с идеите, които има, събужда усещането за съзнание.
Г-н Филипов. Темите, които разработва, от десетилетия са пряко свързани с темата за сигурността. Ако погледнем от друг ъгъл – дори и с достойнството на българския народ. Да минем и през г-н Налбантов, когото всички познаваме, и няма нужда да повтарям неговите заслуги; Соня Пенкова, която ръководи прекрасен музей, чрез който музей обществото ни има възможност да се докосне до славата и величието на Българската армия, и може би да си помечтае за бъдещи слава и величия (което зависи от нас, господа генерали и адмирали); г-н Смоленов, с всички теми, които развива в областта на националната сигурност. Може би за част от наблюдателите през всички тези години те са изглеждали абстрактни, но тези опасения и констатации, които сме чели в неговите трудове, са всъщност реалността, в която ни се налага да живеем и да оцеляваме като държава.
Това е нашата идея: Министерството на отбраната да даде своя принос към поощряването на онези общественици, които с делата си имат заслуга за пробуждането, активизирането на творческите сили на българския народ.
За мен е чест, че като министър на отбраната от името на политическото и военното ръководство мога да Ви връча тези – бих казал – откровено скромни награди. Но те са един малък жест, който идва да покаже на всички лауреати, че техните усилия са забелязани и оценени. Да им благодаря и да им пожелая нови успехи и да работят все по-упорито на попрището за събуждането на българския народ; да му вдъхват увереност и най-вече – съзнанието, че нашата собствена съдба като народ зависи от собствените ни сили. Тя не зависи нито от изток, нито от запад, зависи от нас. Така, както онези будители през XIX век разчитаха на собствените си сили и успяха да събудят и възродят българския народ. Благодаря Ви.
