Тази Европа се провали. Затъна в безпътица и роди новия Франкенщайн, наречен мултикултурен модел.
Пътищата оттук насетне са два – еволюционен и революционен.
Текст от страницата на общинския съветник и председател на групата „Патриоти за София“ в СОС Карлос Контрера.
Островът на благоденствието, ако така възприемем Европа в последните 30 години, вече нито е остров, нито пък благоденстващ.
Европа отдавна е в криза, но отскоро ѝ личи. Иначе симптомите бяха ясни още преди 5-10 години. Хвърлена в ляво-либералното море на политическата коректност и мултикултурализма, днес Европа е в безпътица. Идейна, политическа, че вече и икономическа. Единственото, което струи в изобилие е слабост и мирис на страх. Факт е, че европейските институции и Съюзът като цяло не може да вземе нито едно важно решение. Не може да го вземе въобще или не може да го вземе навреме. Европа изостава от събитията и е боксова круша. Затова вече не е и остров, който внушава сигурност и символ на просперитет.
До голяма степен сегашната ситуация се дължи на тежката криза на т.нар. елити в европейските държави. Това е тази група, която следва да управлява, да оформя обществените нагласи, да движи икономиките на отделните държави. Около две десетилетия Европа се управлява от конформисти. Повече от две десетилетия Европа допуска засилване на големите компании, на мултинационалните такива, за сметка на местните икономики. Нещо повече – за сметка на средния и дребен предприемач. В резултат се получи един силен дисбаланс между тези, които сме отдолу, и тези, които са отгоре. Това разделение е видно в различни планове. Вече не става въпрос само за богати и бедни. Разделението е на доста по-фундаментално ниво. Разделение в мисленето, в светоусещането, в идеите, в начина на живот. Така например 30 г. различни политици в отделните европейски държави, политически партии, европейски институции се занимават с правата на гейовете, с трети, пети и десети пол.
Това е продукцията и наследството на тези провалени елити. И други неща, разбира се, свръх регулации например. Отявлена политика срещу правото на гражданите да притежават оръжие, спекулации с климатичните промени, които донесоха милиарди евро на едни, а фалираха други, отнемайки им бизнеса, работните места и стандарта на живот.
Европейските държави затънаха в социални, солидарни модели, при които все повече и повече пари се изземват от работещите под формата на данъци и осигуровки, за да се преразпределят за издръжка на неработещите (например нелегалните имигранти) или за да се наливат в борба срещу климатичните промени. В същото време компании, съсредоточили огромни ресурси започнаха пряко да влияят на обществените процеси. Даде се сила и лостове за власт и влияние на хора от типа на Сорос, които институционализират зловредните си идеи за моделиране на човешкото и обществено съзнание и създаване на нов тип човек, различен от традиционните ни представи за хомо сапиенс. Редицата от примери е нескончаема.
Истината е, че тази Европа се провали. Затъна в безпътица и роди новия Франкенщайн, наречен мултикултурен модел. Роди политическата коректност, която е основно оръжие срещу свободата. Всичко това е дело на едни малки елитарни групи, които получиха властта да определят съзнанието. Можем спокойно да ги наречем елитите на перверзията, защото родиха социални модели, които издигат в култ точно перверзията.
Конформистките елити в отделните държави създадоха и своя обслужващ персонал под формата на разрастваща се като раково образувание бюрокрация. Съсредоточена на няколко места в Европа тази бюрокрация се мъчи да налага новият мултикулти ред. Една своеобразна преторианска гвардия на политическата коректност, обслужваща социални експерименти (като джендъросването на нациите) и по-тривиални неща като интересите на мултинационалните компании, които успешно заплащат за лобирането на своите интереси.
Последен пример в тази насока е прословутата директива за авторските права, приета на последната сесия в Страсбург през месец март т.г.
Налице е тотален разрив между горе и долу. А всеки един разрив води рано или късно до противопоставяне. В този смисъл сблъсъкът е неизбежен. Дали той ще бъде кървав, или ще мине сравнително цивилизовано предстои да разберем. Вече и с просто око се вижда един клокочещ казан. Почти не остана европейска държава, където да не протича един своеобразен процес на „контра реформация“ и напън за връщане към традиционните ценности, към нормалността. В този процес трябва да падне жертва. А това означава, че или сегашните елити веднъж завинаги ще се бетонират, или ще паднат. Трудно биха се бетонирали, поради липсата на реална социална база, която да ги подкрепя. Малцина са горещите привърженици на сегашното състояние. За сега има критична маса, примирила се временно с настоящата действителност, но далеч от вярата, че сегашното е единственото непогрешимо и възможно. Очевидно е започналото отрезвяване и отръскване на европейските народи от мултикултурната догма. Падането на този модел има два пътя – сравнително мирен и кървав.
Вторият сценарий е ясен, зависи докъде би могла да стигне ескалацията. Първият е свързан с политическия демонтаж на въпросните конформисти. Вижда се, че това е възможен и вероятен развой на събитията, особено като имаме предвид последните изборни резултати в Италия, Полша и дори в Швеция. Политическият демонтаж като вариант ще се види в дните около и след европейските избори. Ако той се случи и се формира един доста по-консервативен като състав Европейски парламент, то промяната по еволюционен път е възможна. Ако обаче се препотвърди един прогресивен като сегашния ляво-либерален състав, това ще е ясен знак, че битката ще се премести на улицата.
