Минаха години, докато българските политици се фокусират върху темата Македония, заяви Милен Михов.
Не съм съгласен с тезата, че Европа не познава Балканите и Македонския въпрос. Това означава едва ли не, че Великите сили нямат дипломати, нямат разузнаване тук, на Балканите. Все едно няма медии, научни експерти по балканските проблеми. Очевидно е, че това не е така.
Това заяви в „Референдум“ по БНТ историкът и заместник-председател на ВМРО доц. д-р Милен Михов. Темата на предаването бе „Трябва ли България да подкрепи започването на преговори на Северна Македония за ЕС?“.
За първи път България от много време каза „не“ към Скопие.
Но това „не“ не е неразбрано от европейските партньори. България има всички основания за това „не“ и те се коренят в националните ни интереси, посочи той.
Да, македонската нация е много видима –
на опашката пред министерството на правосъдието за български паспорти.
Така историкът коментира темата за отделна македонска нация.
Българската позиция към управляващите в Македония има вътрешни проекции.
Носителите на македонизма използват българската карта като аргумент срещу българите в Македония.
Срещу тези, които се определят като българи и наследници на българските родове, каза Михов.
Той обясни, че преди 30 години темата Македония беше неизвестна за българското общество. Често пъти за македонците се говореше като за сърби.
Минаха години, докато българските политици се фокусират върху Македония.
Трябваше да мине дълго време, за да се фокусират българските политици върху темата Македония, защото тя е много важна, каза Михов.
Не мога да скрия, че като представител на ВМРО това е част от нашата същност, заяви още той.
Управляващите в Скопие водят една политика навън за обща употреба. А вътре водят коренно различна политика за домашно управление. Те
в София декларират добросъседство и приятелство, а в Скопие водят антибългарска кампания,
коментира заместник-председателят на ВМРО.
За Македония пътят към Брюксел минава през София.
Коментирайки темата с коридор номер 8 историкът Михов използва цитат:
През 1882 г. д-р Константин Стоилов пише доклад до княз Александър I, в който казва какво трябва да направим, за да постигнем Санстефанска България. Една от точките е „да се скопчаят българските железопътни линии с железопътните линии в Македония“.
30 години проектът за изграждане на железопътна линия беше
източник за гигантски корупционни механизми в Скопие.
С главата цел – той да бъде провален, заяви още по темата Михов.
Скопие и София са единствените столици в Европа, между които няма железопътна връзка, отбеляза той.
По време на ембаргото от страна на Гърция 1994-1995 г. Бургас беше превърнат в македонското пристанище на Черно море. Въпреки това ембарго Гърция влезе много мощно в енергийния, банковия, търговския и т.н. сектори в Македония. Гърция беше пусната там. Единствената рафинерия на република Македония в близост до Скопие е гръцка собственост. България беше отстранена. Икономическото, културното и всякакво развитие на връзките беше 30 години блокирано, посочи той.
По темата за езика доцентът заяви:
Когато младежи от Македония дойдат в София с учудване разбират, че езикът, който говорят, е почти същият, който се говори тук.
Преди 20 г. при управлението на Любчо Георгиевски в Македония имаше мощна културна вълна на преосмисляне. По въпроса за езика имаше движение за връщане на литературния език към неговите исторически корени. Но тази плаха реформа беше смазана след идването на Груевски на власт, коментира Милен Михов.
Той заяви категорично, че от научна гледна точка
няма исторически спор за българския характер на Македония.
Обаче в историческата комисия има два подхода – историята срещу политиката. Работата на тази комисия беше илюстрация на политическия подход. Скопие прекрати за 10 месеца работата ѝ заради изборите. Аз питам простичкия въпрос:
Изборите ли ще определят историческото становище на македонските учени?
Не става въпрос за емоция, става въпрос за интереси. Едно от условията Македония да започне въобще на преговори е спазване на Договора за добросъседство и приятелство от 2017 г. В документа са маркирани не само историческите, а и ред други въпроси, които трябва да бъдат изчистени, заяви той.
Дискусията в предаването „Референдум“ по БНТ търсеше отговор на въпроса:
Да подкрепи ли България преговорите на Република Северна Македония с ЕС преди споразумение по спорните въпроси?
83,8% от участниците в допитването на „Алфа Рисърч“ казват „не“. „Да“ казват 13,6% от допитаните. Хората без мнение са 2,6%.
В заключение на разговора доц. Милен Михов бе категоричен:
Никой сериозен човек в България не поставя под съмнение, че Македония трябва да стане член на ЕС. Тя ще влезе в Европейския съюз като приятелска и братска държава. Тя трябва да върви заедно с България по единствения правилен път. Той е взаимно уважение, добросъседство, приятелство и зачитане на историческата истината.
Видео от предаването >>>
