Само вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов успя да започне модернизация на армията в последните 30 години.
Това показва анализ на неправителствените организации в сектора. Усилията на политическото и военно ръководство на Министерството на отбраната през целия период бяха фокусирани върху идентифицирането и прилагането на оптимални управленски решения. Те са свързани с изпълнението на задачите на въоръжените сили и изграждането и поддържането на отбранителните им способности. Модернизация на армията е мисията, която изпълни Каракачанов.
По време на Каракачанов бяха успешно изпълнявани целите и мерките и по двата дефинирани ключови приоритета на правителството в сектор „Отбрана“ – „Въоръжените сили – надежден гарант на сигурността на страната“ и „Въвеждане на военно обучение в училище. Разширяване на възможностите за доброволна военна служба. Повишаване капацитета на резерва.“
Управленската програма съдържа в раздел „Отбрана“ общо 41 мерки, 37 от които са изпълнени, а четири са в процес на изпълнение. Мерките по своята специфика имат дългосрочен хоризонт на реализация или са с постоянен срок на изпълнение. Затова за степента на реализация може да се съди най-обективно не толкова по техния брой, колкото по постигнатите резултати по всяка една от тях.
Отбранителната политика продължи да се осъществява в съответствие с националните приоритети и устойчивост при изпълнение на поетите ангажименти в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.
Усилията на Каракачанов бяха фокусирани върху идентифицирането и прилагането на оптимални управленски решения, свързани с:
- нарастването на разходите за отбрана;
- модернизацията на въоръжените сили, с фокус повишаване на националните отбранителни способности;
- изпълнението на приетия от България пакет Цели на способностите на НАТО;
- попълването на вакантните длъжности;
- подготовката на резерва и справянето с дефицита от способности,
коментираха експертите.
Това, което отличава настоящия управленски мандат от предишните периоди, е, че разходите за отбрана започнаха стабилно поетапно да нарастват. Като секторът стана един от основните приоритети на правителството предвид все по-несигурната външна среда. През последните четири години е в ход планомерно надграждане и развитие на отбранителните способности на българските въоръжени сили.
Продължи политиката за повишаване на разходите за отбрана с изпълнението на приетия в началото на 2018 г. „Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Република България до 2024 г.“ За първи път през 2019 г. бюджетът за отбрана надхвърли 3% от БВП.
С придобиването на осем бойни самолета F-16 Block 70 от поколение „4+“ беше поставено началото на процеса по технологично превъоръжаване.
Това е най-значимото постижение за последните десетилетия в усилията за преодоляване на технологичното изоставане на въоръжените сили.
Това коментират експертите от неправителствения сектор. Сключен беше и договор за придобиване на два нови кораба за Военноморските сили. Стартира работата и по придобиването на нови бронирани машини за Сухопътни войски, като процедурата е пред финализиране.
В центъра на усилията остана работата по преодоляване на некомплекта от личен състав във въоръжените сили чрез мерки за повишаването на привлекателността на военната професия и създаване на условия за по-висока мотивация.
Негативната тенденция към нарастване на некомплекта от военнослужещи беше спряна,
но са необходими продължителни системни усилия за преодоляването на съществуващия проблем. За три поредни година бяха увеличени доходите на заетите в системата, като увеличение се планира и за следващата година. Продължи работата по практическата реализация на визията за доброволна военна служба.
Военното министерство ще продължи мащабната си инвестиционна политика и през тази година, след като завърши миналата със сделки за стотици милиони лева.
Военният министър Красимир Каракачанов вече обяви амбиция да навакса бързо годините без инвестиции в армията.
За 2021 година Министерството готви общо 19 проекта. Тенденциите обаче са ясно доловими в бюджета за отбрана през следващата година – ще се инвестира в няколко големи проекта и в поддръжката на старата налична техника. Част от разходите са планирани в бюджета за МО, а други са заложени в централния бюджет.
Ще се инвестира в подготовката на авиобазата „Граф Игнатиево“ за приемането на новите американски изтребители F-16. Проектът по модернизацията ще струва общо около 300 млн. лева, които са разпределени по годините. За тази са планирани около 100 млн. лева, които са по централния бюджет.
На дневен ред е и закупуването на още 8 изтребители F-16. Този проект обаче няма да стартира тази година, въпреки че военното министерство има намерение да започне разговори с американската страна.
Най-амбициозният приоритет на МО е проектът за закупуването на нови бронирани машини за Сухопътните войски на стойност близо 1.5 млрд. с ДДС. Засега МО избира реално между две оферти – на Patria (Финландия) и на мултинационалната General Dynamics Land System – MOWAG. Дотук се стигна, след като България поиска четири оферти, но другите две – на ARTEC GmbH (Германия) и NEXTER Group (Франция), се оказа, че не отговарят на условията.
Планирани са инвестиции и за поддръжката на вертолетите Ми-17 и Ми- 24. Идва и времето вертолетите „Кугър“ да преминат през т.нар. 15-годишна главна инспекция G (GCheck) в завод на Airbus Helicopters. Първият вертолет вече мина инспекцията през лятото на 2020 г.
Източник: „АБС Нюз“
