Гражданин от Пловдив написа отворено писмо до Българския хелзинкски комитет, в което изразява тревогата и недоумението си от „демонстрираната непоследователност при прилагането на декларираната политика“, а също и от липсата на крайно основателна реакция от страна на комитета, информира Нюз.бг.
Отвореното писмо, разпратено и до медиите, е провокирано от прессъобщението „БХК остро осъжда расистката закана за отказ на животоспасяваща здравна помощ за роми“ от 08.12.2014 г. и няколко събития от следващите дни.
В писмото се посочва, че освен Етнически малцинства, на сайта си БХК има и раздел Права на жените и Здравеопазване, също като неотменна част от дейността по опазване на правата на човека. Гражданинът призовава и пита БХК:
- С оглед на заявените от БХК основополагащи принципи на дейност в областта на защитата на човешките права, ще заклеймите ли неправомерните и осъдителни прояви на агресия срещу тези пострадали работещи в сферата на здравеопазването, всички от които се явяват жени?
- Ще осигурите ли правна подкрепа на тези и на други жени, които, като една изключително уязвима група, са пострадали по време на изпълнение на служебните си задължения по осигуряване на равен достъп до здравеопазване на гражданите на Република България?
- Като представител на организация с несъмнен опит в идентифицирането и осъждането на прояви на дискриминация в обществото ни, бихте ли допуснали, че в превръщащите се в ежедневие груби посегателства срещу медицински служители е възможно да съществува преднамерен дискриминационен белег, след като нападенията се извършват изключително срещу работещи от женски пол и от български етнос?
Според гражданина от Пловдив именно в контекста на поредицата от случаи на нападения над лекари БХК може активно да заеме позиция и да изпълни едни от приоритетите си, както е записано на сайта на организацията – да работи за ефективно и справедливо здравеопазване.
Гражданинът изразява своето възмущение и от използвания език в прессъобщението на БХК.
„Що се отнася до прекомерното използване на понятията „расистки“ и „етнически“, бих искал преди всичко да изразя искреното си удивление от Вашата осъдителна квалификация към представители на ромски общности в България като представители на различна раса. Би било препоръчително да си припомните, че ромските етнически групи не са хомогенна народност, но всички принадлежат към европеидната раса и голямото индо-европейско езиково семейство наред с българския етнос.
В писмото се посочват и други езикови противоречия, както и некоректно и непоследователно използване на определени термини.
„Тук възниква и учудването защо Вашето безпокойство относно предоставянето на спешна медицинска помощ в мултикултурни квартали касае единствено определени малцинства. Поради така заявения от мен скептицизъм спрямо Вашата осведоменост за културата и бита на ромските общности, ще си позволя да Ви информирам, че в родния ми град Пловдив, който безспорно е най-мултикултурното средище в страната, във всеки квартал с предимно ромско население неизменно има и малък процент представители на други етноси, сред които на първо място турци и българи. Защо обаче във Вашето прессъобщение липсва и нотка на загриженост за тези „нищожни извадки“ от етническите жилищни зони?“
Съвсем непонятно, например, за всеки непредубеден читател на Вашия текст би било възмущението Ви от начина на употреба на думата „скот“.
По същество здравният министър осъжда съзнателния избор на човешко същество да се принизи до подобно състояние без оглед на етническия му произход, също както Вазов и Ботев, с чиито творби надявам се сте запозната, използват думата „скот“, за да осъдят всеки, противопоставящ се на общочовешките духовни ценности.
„Лично за мен най-обезпокоително е не когато лица, възпитани в нетолерантност и злонамереност, сочат с пръст БХК като част от задълбочаващото социалните проблеми статукво в България, а когато образовани граждани с добро възпитание и изградена ценностна система започват все по-често да изразяват съмнения относно градивността на мисията и моралния интегритет на БХК, както и на сродни на него организации. А такива мнения и опасения, за наше общо съжаление, могат да бъдат прочетени и чути все по-често“, завършва писмото си възмутеният гражданин.
