Днес децата се претрупват с изобилие от количествени знания, при условие че живеем в информационна ера
Материал за в. „Труд“ от д-р Султанка Петрова, заместник-министър на труда и социалната политика
В началото на XXI в. България е изправена пред много предизвикателства и рискове. Някои са с външен, глобален характер, а други са чисто вътрешни. Всички сме съгласни, че страната има сериозни демографски проблеми и че е крайно необходимо да спрем изтичането от нея на младите, активни, репродуктивни и образовани хора. Пътищата за това са различни, но най-важните са свързани с повишаването на доходите, сигурността, справедливостта, възможностите за реализация у нас и т.н. Някак си в този аспект пропускаме нещо изключително важно за бъдещето на страната – образованието.
Според мен, когато говорим за демография в България, трябва да говорим и за образование. Когато говорим за възраждане на страната и икономически просперитет, трябва да говорим за образование. Когато говорим за достоен живот и достойно място в развития свят, трябва да говорим за образование. Неслучайно образованието, неговото качество, повишаването на доходите на учителите, издигането на престижа на учителската професия са залегнали като приоритети както в управленската програма на правителството, така и в бюджетната рамка за 2018 г.
Тук обаче трябва да отворим една скоба и да погледнем критично и директно проблемите в образователната сфера у нас, да се отърсим от остарялото и неефективно мислене в тази посока и най-вече да осъзнаем, че живеем в различен, бурно и бързо развиващ се дигитален, информационен и променящ се свят.
Да, образователната сфера е силно консервативна и то не е само у нас, а в целия свят, но ако искаме да сме в крак с промените в света, трябва бързо и коренно да променим мисленето и отношението си към образованието.
В миналото образованието е било интелектуална привилегия на малцина, докато над 90% от хората не са си и помисляли да се образоват. Едва в индустриалната епоха това мислене се променя коренно, заради технологиите, заради опознаването и овладяването на света и нуждите на новото време. Образованието се превръща в общодостъпно и дори нещо повече – в норма на поведение и индикатор за развитие на обществата и държавите.
Трябва да осъзнаем, че качественото образованието е важна, дефицитна и съответно скъпа услуга. И най-важното, че инвестициите в образование може и да не дадат веднага резултат, но със сигурност ще ни осигурят по-добра реализация и по-висок стандарт на живот в дългосрочен план.
Българската образователна система страда от липса на млади, професионално подготвени учители и преподаватели. За съжаление в средното образование се залага на все по-големи количествени измерители, но не и на качествени.
Агресията в училище е от основните проблеми на българското образование, както и скъсаната връзка между средното и висшето образование и нуждите на пазара на труда. Все по-често можем да чуем оплаквания на работодатели, които казват, че назначават млади кадри със съответните дипломи, които тепърва трябва да обучават на спецификите на занаята. Както и млади хора, които започвайки работа, осъзнават как нямат реалната подготовка да изпълняват изискванията на своите работодатели.
Това, което е крайно необходимо в тази посока и което започва да се прави и у нас, е налагането на дуалната форма на образование. Тази система на образование е приоритетна в немскоезичните страни Германия, Швейцария, Австрия, а също така се прилага в Дания, Холандия, Хърватия и др. и дава отлични резултати. При тази форма бизнесът инвестира в професионални направления на средните училища, в материално-техническа база, подготовка на специалисти с практически знания и умения, предоставя платен стаж на учениците в собствените си предприятия и осигурява след това работни места. По този начин се постига двоен ефект – от една страна бизнесът вместо да се оплаква, че кадрите идват неподготвени, си ги подготвя сам, според собствените си нужди и изисквания, и от втора – с осигуряването на работни места веднага след средното образование се предотвратява изселническия поток на младите към големите градове, София или извън страната.
Другият аспект на този проблем е бройката на висшите училища в страната, която прехвърля 50. След проведените многобройни срещи в страната на експерти от МТСП с областни и общински администрации, бизнеса, НПО, синдикати и работодатели се откроява изводът, че по-скоро трябва да се помисли за професионални колежи след средното образование, чиято специализация да е тясно обвързана с нуждите и спецификите на бизнеса в съответния регион, традициите, ресурсите, факторите за развитие на икономиката и съвременните тенденции. Също е необходимо задължително да се засили връзката между висшето образование и нуждите на пазара на труда както като профил на специалностите, така и като практична ориентираност на самото обучение, особено в магистърската степен.
Финландският опит
Ценно е да почерпим опит от една от най-добрите образователни системи в света – финландската. Тя се базира на няколко принципа: равенство (между училищата, учителите и учениците), няма елитни и „слаби” училища, всички имат абсолютно еднакво оборудване, възможности и пропорционално финансиране, равенство има и между изучаваните предмети, вторият принцип е безплатно, като освен обучението безплатни са обедите, екскурзиите, музеите и извънкласната дейност, индивидуалност – за всяко дете се съставя индивидуален план на обучение и развитие, доверие, доброволност и практичност. Основното мото е „или трябва да подготвим децата за изпитите, или за живота, ние избираме второто”.
